ПРОБЛЕМИ НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПЛАНИНСКИТЕ СВЕТИЛИЩА В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ
Сборник с доклади от Юбилейна национална научна конференция с
международно участие “Човекът и Вселената”, първо издание,
Декември 2011, под печат
PROBLEMS OF THE RESEARCH OF THE MOUNTAIN SANCTUARIES IN WESTERN RHODOPES
Dimitar Bayrakov, PhD St.
“St. Kliment Ohridsky” Sofia University – Faculty of History
Department of Ancient History, Thracology and Mediaeval History
The main idea of the article is to review some problems that the archaeological investigation faces in the field of the Thracian mountain sanctuaries in Western Rhodopes.
The first point of this summary is a brief representation of the archeological investigations' history of the mountain sanctuaries in the mentioned area - from the very beginning and the first explorers to the modern times. It also regards the archeological investigated mountain sanctuaries divided on a geographical basis. They are distinguished in three groups to facilitate the analysis.
The second part consists information about the typology of the cult places in the region. It considers the different types of the mountain cult places, including mountain sanctuaries, tombs, ritual pits and etc. The main problem here is to present the different type of offers in mountain sanctuaries in Western Rhodopes.
The article gives an opportunity to make some summarizes and conclusions on the already collected material on the mountain sanctuaries in the Western Rhodopes.
Key words: ancient Thrace, mountain sanctuaries, Western Rhodopes, Thracian cult places
Теренните археологически проучвания и експедиции в Западните Родопи продължават вече няколко десетилетия. Натрупана е значителна археологическа, епиграфска и нумизматична информация, голяма част от която е публикувана в множество статии и монографии.
Повечето археологически обекти в Западните Родопи са регистрирани основно чрез метода на теренните обхождания. Само една малка част от тях са проучвани, предимно чрез сондажи и по-рядко с редовни и продължителни разкопки. Липсата на достатъчно на брой цялостно проучени и публикувани планински светилища се дължи най-вече на тяхното разположение в най-високите, скалисти и трудно достъпни части на планината. Това поставя препятствия пред опитите да се посочат по-точно техните функционални характеристики, структура и белези.
Настоящата статия прави опит да проследи хронологически основните публикации, свързани с различните типове култови обекти, като акцент е поставен върху планинските светилища от І хил. пр. Хр. Засегнат е въпросът за връзките, които са установени между различните типове култови обекти (планински светилища, некрополи и пр.) през разглеждания период. Специално внимание е отделено на откритите при разкопки обредни дарове и култови съоръжения, както и на опитите да се установят по-точни критерии при определянето на един обект като планинско светилище.
І. История на проучванията на култовите обекти от типа на планинските светилища в Западните Родопи
Първите сведения за археологически останки в Западните Родопи датират още от края на ХІХ и началото на ХХ в. Описани са главно някои могилни некрополи, рудни находища и останки от стари селища и свети места[1].
В началните десетилетия на ХХ в. проблематиката за култовите обекти на траките и техните планински и скални светилища все още не е ясно формулирана. Това важи с пълна сила и за разглеждания район на Западните Родопи.
Пръв върху ролята на скалата в култа на траките обръща внимание д-р Иван Велков през 1952 г.[2] След него обаче в продължение на около двадесет години тази тема не е развивана.
От 70-те години на ХХ век започва първият етап от проучването на тракийските култови центрове в Западните Родопи. През този период постепенно е натрупана информация за голям брой култови места в планинските масиви, но интересът към тази тематика остава все още периферен. Основен принос в развитието на тракийската археология на култа през този период има полският учен проф. М. Домарадски. В края на 70-те години, като ръководител на експедицията по Струма и Места, той формурира и обособява проблемите на „светите места” в Древна Тракия. Домарадски взема участие във всички важни за тракийската култова археология проучвания в този регион. В рамките на „Национална комплексна научноизследователска програма „Родопи” в периода 1974 до 1979 г. са регистрирани общо 186 археологически обекта от различни епохи по билото на западните и южните склонове на Дъбраш. Информацията, събрана по време на теренните обхождания на „експедиция Места”, е допълвана чрез сондажни проучвания на избрани обекти[3]. Такива са тези при селата Долен[4], Ковачевица[5], Сатовча[6], Црънча[7], Бабяк[8], Гостун[9], Господинци[10], Осина[11] и Фъргово[12]. Важни данни за културата на траките в Северозападните Родопи дават разкопките, проведени от Домарадски и екип на светилището на връх Острец – до Велинград[13]. В продължение на няколко сезона, между 1976 и 1985 година, са направени и проучвания на тракийски обект в м. Алков камък[14], които са част от т. нар. „Експедиция Бесика”. Обектът е определен от разкопвачите като светилище, но за съжаление не е цялостно публикуван. Друг значим обект в същия район, който е проучван няколко десетилетия, е тракийският обект на крепостта Цепина, до с. Дорково[15].
Системна работа по събиране на информация за такива обекти започва едва през 80-те години. През този период се изработва и система от критерии, които да разграничат светилищата от останалите археологически обекти[16]. Проучват се някои важни култови центрове, а в научната книжнина се появяват редица разработки, които са посветени специално на тракийските култови обекти[17]. Направен е, както критичен преглед на съществуващите в литературата до този момент подходи към тази проблематика, така и характеристика на различните видове „свети места” – планински светилища, култови обекти върху възвишения в равнината, светилища до скали и пещери, в близост до извор или река, ямните светилища. Обърнато е внимание и на взаимовръзките между некрополите и разположените в близост до тях светилища[18].
Установено е, че култовите места не винаги са разположени на най-високите върхове или възвишения в околността, но винаги имат отлична видимост и скалисти участъци[19]. Забелязани са специфични характеристики на култовите обекти, които са често срещани: обособеността им от планински вериги, които са свързани с една или няколко седловини, или наличието на тераси и подравнявания на терена около светилищата; наличието на пещери и дупки в скалите, на стари и величествени дървета и дъбрави; изложението на планинските светилща спрямо посоките на света[20] и въобще добрата видимост от и към обектите; липсата или наличието на землен насип, изграждането на оградни зидове, маркиращи свещената територия и пр.[21]
Повтаряемостта на изброените характеристики помага за постепенното извеждане и определяне на отделни повтарящи се критерии в литературата, според които един археологически обект може да бъде определен като „планинско светилище”. Към тях могат да се добавят различните видове съоръжения, които са открити и публикувани по време на археологическите разкопки: олтари; депа за дарове; скални изсичания; постройки с различни функции и пр. От всичко казано до тук може, да се направи изводът, че проучванията, свързани с култовите практики в планинските светилища, са навлезли в нов етап.
В периода 2001-2002 г. е реализиран теренен проект „Тракийски светилища в Западните Родопи и Пирин.”[22] Едно от главните достойнства на излязлата през 2003 година публикация е нейният комплексен подход към древнотракийските култови обекти, който включва използването на специалисти в различни научни области. Археологическата част на изследването е разделена на няколко части, обхващащи кратка история на проучванията на тракийските светилища, състояние на съвременната изворова база, географски обхват и характеристика на разглежданата територия и критерии за разпознаване на светилищата в Западните Родопи и Пирин. Направен е и опит за систематизация и групиране на тракийските светилища по определени географски и геоморфоложки признаци.
Първата група включва светилищата, разположени в най-северните хълмове, които граничат с долината на р. Марица. От тази група е обърнато внимание на онези култови центрове, разположени по северните склонове на Родопите – над равнинната част на север, но и под централното било на планинския масив в южна посока.[23] От запад на изток, това са обектът при крепостта Раковица, комплексът от ритуални ями на изток от М. Белово в м. Извора, Долна Веселица, Хайдушко кладенче и обектът при с. Дебращица.
Втората група включва сакрални центрове, разположени по билото на рид, в участък, където има скалисто възвишение и визуална връзка между тях. На север, такива са светилището при връх Милеви скали и до известна степен обектът в чашата на яз. Яденица. Към същата група се включват и почти всички обекти по рида Дъбраш.
Третата група култови места включва паметниците, разположени в равнинната част на разглежданата територия – Чепинската котловина. Такова е светилището на връх Острец.
Засегнат е проблемът за пътищата през Западните Родопи и тракийските светилища, а също така е обърнато сериозно внимание на археологическите контексти, съоръжения и следи от ритуални практики на светилищата, както и елементите на свещеното пространство.[24]
През 2008 г., след дълъг период на проучване, е публикуван томът „Тракийско светилище при Бабяк и неговата археологическа среда”[25]. Обектът, намиращ се на вр. Бабяшка чука, община Белица, е едно от най-дълго проучваните светилища в Западните Родопи, а и въобще на територията на България. За общо над 10 археологически сезона, проведени до сега, са разкрити много и разнообразни археологически ситуации и материали, които допринасят за по-пълното изясняване на характера на култовите практики през І хил. пр. Хр. Изключителното разнообразие от открити на обекта находки и прецизно документираната археологическа стратиграфия на културните напластявания, са в основата на по-доброто уточняване и определяне на хронологията и на други подобни планински обекти. Най-ранните следи от посещаването на светилището при с. Бабяк, според неговите изследователи, се отнасят към края на бронзовата епоха (ХІІ-ХІ в. пр. Хр.).[26] Установени са два разцвета на култовото място. Първият към втората половина на ранножелязната епоха (края на ІХ/VІІІ-VІ в. пр. Хр.), а вторият през късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр.) и особено през ІІІ-І в. пр. Хр. След прекъсване на култовата дейност в І в. светилището отново е в разцвет. Проучвателите му дори предполагат наличието на храм в периода ІІ-ІІІ в. Открито е голямото количество от римски монети, датиращи от ІІІ и ІV в. Дейността на светилището прекъсва в началото на V в, което означава, че то е посещавано повече от 14 века.
По по-сложен начин стои въпросът с определянето на значимостта на светилището при Бабяк спрямо другите подобни и синхронни обекти от района на Родопите. На редица обекти като Цепина[27], Алков камък[28] и Острец[29], всичките в Чепинската котловина, а също връх Ком[30], връх Алада[31] и други обекти от Централни и Източни Родопи, са откривани дарове, които са сходни и съпоставими с тези при Бабяк. За съжаление състоянието на проучванията на много от тях не позволява да се направят по-категорични изводи и да се търсят преки аналогии и йерархични взаимоотношения между родопските светилища от разглеждания период.
Обърнато е внимание и на повтаряемостта на някои дарове, както в скалните и планински светилища, така и в ямни светилища, които обособяват отделна група култови обекти. Според изводите, направени от проучвателите, не всички категории предмети присъстват винаги в различните видове светилища, а когато ги има то те са в различно съотношение на различните места.[32]
Направени са и редица изводи по отношение характера на вярванията и почитаните сили на светилището при Бабяк. В резултат на семантичния анализ на откритите дарове и култови практики на обекта, е предположена една чисто тракийска трактовка на почитаните божества. Ролята на женското божество, което се свързва с Великата тракийска богиня – майка, е определена като първостепенна, но също така е засвидетелствано и присъствието на мъжко съпътстващо божество. През римската епоха този синкретизъм е най-виден от откритите следи от храм със статуи на почитаните божества.[33]
В периода 2001-2006 г. на територията на Община Велинград са проведени няколко сезона разкопки на археологически обект „Св. Пророк Илия”[34], който е определен от проучвателя като светилище от късножелязната епоха. Откритите находки и съоръжения кореспондират с материалите от светилището на вр. Бабяк и с други светилища, разположени на територията на Чепинското корито. Последното[35] е определяно нееднократно в литературата[36] като център на тракийския царско-жречески род – бесите, за които се знае, че са жреци предсказатели в прорицалището на Дионис[37].
От 2008 г. до 2011 г. в Чепинско (Северозападни Родопи) се провеждат редовно теренни археологически експедиции и разкопки на планински светилища[38]. Регистрирани са и частично са проучени някои нови култови места от този тип. Сред тях са два нови обекта, намиращи се в рида Алабак, в местността Славеева скала и в местността Марина черква.
През лятото на 2011 година продължиха проучванията[39] на планинското светилище при с. Долно Дряново, Община Гърмен. Резултатите от тях ще допринесат за попълване на данните за характера на култовите практики и обреди на този тип обекти в района на Чеч.
С важно значение в историографските занимания, отнасящи се до проблемите на планинските светилища в Западните Родопи, е проблемът с пътната мрежа и нейното разпространение и развитие. По този начин възниква и проблематиката за връзката „светилище-пътна артерия”[40]. Темата за пътищата[41] е разглеждана многократно през годините. Въз основа на откриваните антични археологически обекти, както и на находки и пътни съоръжения от по-късни периоди (мостове, пътни настилки и пр.), са правени множество опити да се определят трасетата, по които са се осъществявали контактите между населението от долината на Места[42] и Горна Марица[43]. Контакти между тези два ареала са установени по археологически път поне от средата на V в. пр. Хр. и по-късно.[44] С регистрацията и проучванията на отделни „свети места” в двата региона са направени стъпки в посока уточняване и допълване на картината за развитието на тракийските култови практики в Западните Родопи през І хил. пр. Хр.[45] По този начин са поставени редица важни проблеми, осветляващи взаимовръзките между гърци и траки и по-точно между населението от долината на р. Марица и Егейското крайбрежие[46].
ІІ. Култови практики и дарове на планинските светилища в Западните Родопи
В няколко обобщаващи статии, публикувани през 90-те години, са разгледани проблемите на селищната система в Западните Родопи, включваща култовите обекти – планински, скални[47] и ямни светилища и комплекси[48], плоски и могилни некрополи[49] и пр. Според проучвателите, обобщаването, интерпретацията и представянето на откритите при проучването на отделни обекти материали са ключът към по-пълното разбиране на тази проблематика[50].
С напредването на археологическите проучвания в Западните Родопи са забелязани отделни общи закономерности при култовите практики в различни планински светилища. На отделни обекти (например на Острец, Бабяк, Славеева скала и др.) е регистриран обред на разхвърляне, разтрошаване и поставяне (депониране) на керамични фрагменти, и по-рядко на цели съдове, върху и между скали, скални вдлъбнатини и каменни струпвания[51]. За Западните Родопи този обред може да се проследи още от късната бронзова епоха и в продължение на цялото І хил. пр. Хр[52].
Според данните от археологическите разкопки, материалите на планинските светилища датират от различни епохи. Най-често началото на функционирането им се поставя през късната бронзова епоха[53] с континюитет през ранножелязната епоха [54]. Остава открит въпросът за наличието на културни пластове от ранната и средната бронзова епоха на планинските светилища от Западните Родопи. Останалите исторически епохи са представени на почти всички обекти.
По отношение на керамиката, представена на обектите, е установено, че през късната бронзова епоха в обредните практики са използвани съдове предимно с геометрични соларни знаци, докато през късната желязна епоха преобладава керамиката правена на ръка с украса от релефни ленти. От откритата керамика на колело се долавя известен консерватизъм при избора на керамични дарове – много рядко, почти по изключение се срещат и вносни съдове. За района на Северозападните Родопи като характерен локален белег е установено наличието предимно на тракийска култова керамика, известна още като керамика тип „Цепина” (или бивша група „Цепина”)[55].
Заедно с керамиката на планинските светилища се откриват значитен брой предмети и находки от различен характер – оръжия, накити и култови предмети. Преобладават предмети с култово предназначение – антропо- и зооморфни фигурки, амулети, миниатюри на предмети, глинени и каменни олтари, каменни депа, речни камъни. Друга група дарове се обособява от предмети, свързани със селското стопанство и обработката на плодове – сърпове, ножове, хромели и пр. Домашният бит и занаяти са представени от находките от тежести за стан и прешлени за вретено. Липсата на разнообразие сред тежестите[56] може да се обясни с обработката и производството основно на вълна, която е типична за планинците траки. Някои от откритите прешлени за вретено (Бабяк) не са пробити, което показва, че те имат нефункционално значение и вероятно са имитации на самите предмети.[57] Накитите и предметите от метал, свързани с облеклото – фибули, торкви, гривни, и пр., също са често срещани. По-рядко са намирани находки от въоръжение и миньорски оръдия.[58] Голямо е количеството на откритите монети от различни номинали, сечени през дълъг период от време. Повечето образци са добре запазени и са положени в скалните вдлъбнатини, което позволява определянето им като дарове.[59] Добре представени са находките от оброчни плочкии и скулптура[60].
Въз основа на проведените археологически разкопки през 80-те и 90-те години са направени и първите стъпки по посока на по-точното установяване на плана и вътрешната организация на планинските светилища. С археологическите проучвания на светилището при с. Левуново, по долината на р. Струма, става възможно изработването на една работна хипотеза за реконструкция на плана на планинските култови обекти. Резултатите показват, че обектът има тристепенен план – оградна каменна стена, два каменни олтара, изсичания в скалата, големи глинени съдове, останки от глинени олтари, дървени навеси, места за депониране на остатъци от жертвоприношения в ями или каменни струпвания и пр.[61] Изброените елементи, всички заедно или само някои от тях, са определени като постоянни в устройството на други планински светилища в региона.
Настоящият текст е опит да се проследят основните публикации в българската историография по проблема на планинските светилища в Западните Родопи през І хил. пр. Хр. Въпреки всички трудности, които стоят пред едно такова изследване, вече има достатъчно писмени, археологически, епиграфски, нумизматични и други данни, които позволяват да се направят анализи и обобщения по темата. Излагането им в един кратък текст тук, допринася за по-пълното осмисляне и осъзнаване на значението на планинските светилищата в Западните Родопи.
[[15]] Попконстантинов 1893: 222-227; Батаклиев 1930: 59-72; Гиздова 1990: 79, бел. 1. Арнаудов 1994: 28-29, бел. 52;
[[16]] Domaradzki 1986; Domaradzki 1994; Домарадски 1990; Домарадски et al. 1999; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.
[[19]] Домарадски 1990: 34,35 и сл. Домарадски et al. 1999: 16 с цит. лит.Domaradzki 1986: 89-103; Domaradzki 1994: 69-108 с цит. лит.
[[28]] Панайотов, Гиздова, Колева 1979: 61-62; Домарадски, 1990: 103, №40; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213.
[[35]] Най-често използваната форма е Чепинско корито или Чепинска котловина. За произхода да името виж: Арнаудов 2010: 69-79.
[[38]] Салкин, Байраков, Халачев 2009: 772-774; Гергова, Салкин, Байраков 2010: 185-188.Салкин, Байраков 2010: 15-22; Байраков 2010: 41-50;
[[39]] Научен ръководител на разкопките, които все още не са приключили е доц. д-р Анелия Божкова от НАИМ-БАН.
[[47]] Домарадски 1990: 29-44, Домарадски 1994: 126-136; Domaradzki 1994: 69-108; Домарадски et al. 1999: 15-19, 60-75; Кисьов 1990: 64-69
[[53]] Радунчева 2002: 61-62. Според авторката, в централния и западния дял на Родопите, с малки изключения, организирането на светилища започва едва през късната бронзова епоха. Пак според нея, в източните дялове на планината, датата на основаване на този вид свещени места може да се фиксира през късния енеолит.
[[54]] Гергова 1990: 24. Виж обаче и мнението на: Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 220-221, според които на територията на З. Родопи, само на светилището при Црънча има разкрити материали от къснобронзовата епоха. Материали от късната бронзова епоха са открити и на светилището при Осина: Домарадски et al. 1999: 73-74, Обект 1.
[[55]] Домарадски 1990: 36; Домарадски, 1994: 131 с цит. лит., Георгиева 2003: 159-196; Кисьов 2003: 12.
[[60]] Панайотов, Гиздова, Колева 1979: 61-62; Домарадски, 1990: 103, №40. Кисьов 1990: 67; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213.
Библиография:
Арнаудов 1994: А. Арнаудов. В: Сборник Славиеви гори т. І. Пазарджик с. 28-29
Арнаудов 2010: А. Арнаудов. Произход и значение на името Цепина. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград – Хилядолетната история на Северозападните Родопи”. София. 69-79.
Байраков 2010: Д. Байраков. Скално светилище в м. „Славеева скала”, Велинградско. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград – Хилядолетната история на Северозападните Родопи”. София. 41-49.
Батаклиев 1930: Ив. Батаклиев. Чепино. Специално-географски проучвания. София.
Божкова А., П. Делев 2002: Божкова А., П. Делев. Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София.
Велков 1945/46: И. Велков 1945/1946. Принос към изучаване на бита и религията на старите траки. – ГИБИ, 139-147
Вълчева 2003: Д. Вълчева. Ямно светилище. В: Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 102-124.
Георгиева 1983: Р. Георгиева. Тракийско селище на връх „Ком” в Централните Родопи. – Thracia Antiqua, 65-103.
Георгиева 1991: Р. Георгиева. Обредни ями в Тракия /края на ІІ-І хил. пр. Хр./, Археология ХХХ, 1. 1-11.
Георгиева 2003: Р. Георгиева. Керамиката от ранната желязна епоха в Югозападна България и феноменът „Цепина”. PYRAICHMES. Volume II. Kumanovo.159-196.
Гергова Д. Тракийската древност в Западните Родопи. Сп. Родопи, кн.3, 1980 (32-33);
Гергова, Д. И. Кулов. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Кочан, Благоевградски окръг. – АОР през 1976. С., 1977, 43-45. АОР през 1978. С., 1979, 51-52. АОР през 1981. Михайловград, 1982, 33-34.
Гергова 1990: Д. Гергова. Тракийската култура през ранножелязната епоха в Югозападна България – проучвания и проблеми. В: Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 17-28.
Гергова, Салкин, Байраков 2010: Д. Гергова, А. Салкин, Д. Байраков. Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. АОР през 2009.185-188.
Гиздова 1990: Н. Гиздова. Тракийски обект на крепостта Цепина, Пловдивска област. В: Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 75-80.
Гиздова 1974: Н. Гиздова. Гальшадская керамика крепости Цепины. – Thracia, 3. 115-125.
Детев П. 1969. Преглед на историческите проучвания в северните склонове на Родопите. Родопски сборник. т. ІІ. София. с. 259, 264, 266, 272.
Делев, Попов 2003: П. Делев, Хр. Попов. Античната пътна мрежа в района на Средна Места. В:
Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 55-61.
Делев 2003: П. Делев. Към историческата характеристика на селището при с. Копривлен. В: Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 296-299.
Дерменджиев Вл., П. Вълев и Ст. Калоянов. 1988.Първична документация и интерпретиране на скалните вдлъбвания в местността “Кози камък”, Западни Родопи. Интердисциплинарни изследвания. ХV, с.102
Димитрова М, А. Гоцев. 1990 г. Разкопки на тракийско светилище в м. „Бабяшка могила” при с. Бабяк, Община Белица. АОР през 1989 г. с.37-38
Домарадски, М. 1980 г. Тракийски култов обект край Сатовча. Родопи №3, с. 34
Домарадски М. Раннотракийска керамика от култов обект в м. Скалето при с. Црънча, Благоевградски окр. Археология кн. 2. 1986. (10-23)
Домарадски, М. и колектив. 1990. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян.
Домарадски М. Светилище на връх Острец при Велинград. 1994. – Славееви гори. Сб. т. І, с.126-136
Домарадски М. и колектив.1999. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. Разкопки и проучвания, кн. 26.
Дончева 2007: И. Дончева. Тракийско светилище при Баткун. В: Societas classica. Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока. В. Търново. с. 167-196 с цит. лит.
Захариев, Ст. 1973. Географико-историко-статистическо-описание на Татар-Пазарджишката кааза. Второ юбилейно фототипно издание. София.
История на България. 1979. т.І. София. С. 44, 45
Катинчарова 2003: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2002 г. София, 54-56.
Катинчарова 2004: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2003 г. София, 74-75.
Катинчарова 2005: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2004 г. София, 124-125.
Катинчарова 2006: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2005 г. София, 115-116.
Катинчарова 2007: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2006 г. София, 133-135.
Кисьов 1982: К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родопите. – Векове, , 2, 52-56
Кисьов 1985: К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родопите. – Векове, ХІV, 2.
Кисьов 1988: К. Кисьов. Разкопки на скално светилище до с. Босилково, Смолянско. АОР през 1987 г. Благоевград. 70.
Кисьов 1987: К. Кисьов. Разкопки на тракийски могилен некропол в землището на с. Борино, Смолянски окръг. АОР през 1986, 107-109.
Кисьов 1990: К. Кисьов. Скални светилища в Родопите и Горнотракийската низина, представени с археологически материали и обекти от Смолянско и Пловдивско. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 64-74.
Кисьов 1990а: К. Кисьов. Нови данни относно погребалния обичай през късната бронзова епоха в Средните Родопи. ИМЮБ, 16, 41-51.
Кисьов 1992: К. Кисьов. Керамиката от късната бронзова епоха в гробните комплекси от Западните Родопи. – Археология, 2, 1-12.
Кисьов 1998: К. Кисьов. Археологически свидетелства свързани с тракийските култови места и практики в Средните и Западните Родопи в периода края на ІІ-І хил. пр. Хр. – Rhodopica 1998, год. І, кн. 1, Смолян, 21-26.
Кисьов 2002: К. Кисьов. Годишник на АМ-Пловдив, т. ІХ/1, с. 137-156
Кисьов 2003: К. Кисьов. Прорицалището на Дионис. Експедиция – Родопи 2002. 3-32.
Кисьов 2009: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите (ІІ-І хил. пр. Хр.). Пловдив.
Лещаков 1984: К. Лещаков. Сондажни проучвания на връх Алада в Кърджалийски окръг. – Археологически открития и разкопки през 1983, Смолян, 47-48.
Лещаков 1990: К. Лещаков. Украса на къснобронзовата керамика от връх Алада в Източните Родопи. – Археология, 1, 1-17.
Миков 1927: В. Миков. Един шлем от гроб в с. Ковачевица. ГПНБ за 1925 г. [= Сборник Борис Дяконович], 181-186.
Миков 1937: В. Миков. Гробна находка от Горяни. – ИБАИ 11, 207-213.
Миков 1938: В. Миков. Халщадски находки от Държаница, Видинско и Рибново, Неврокопско. – ИБАИ 12, 341-347.
Миков 1940-1941: В. Миков. Разкопки в Родопите. – ГПНБМ, 27, сл.
Мирчев 1977: В. Мирчев. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Любча, Смолянски окръг. – АОР през 1976. С., 1977, 42-43.
Михайлов 1972: Г. Михайлов. Траките. София. 1-318.
Найденова 1986: В. Найденова. Скалните светилища в Тракия Поселищен живот в Тракия. Втори симпозиум 6-9 октомври Ямбол. Ямбол. 15-29
Николов, Масларов 1987: Николов, В. К. Масларов. Древни селища край Елешница. С.
Панайотов, Гиздова, Колева 1979: И. Панайотов, Н. Гиздова, Б. Колева. Разкопки на тракийската крепост в м. „Алков камък” при с. Костандово, Пазарджишки окръг. – В: Археологически открития и разкопки, София, 61-62.
Петрова, Кисьов 1983: Н. Петрова, К. Кисьов. Проучване на тракийските могилни некрополи при селата Борино и с. Грохотно. – АОР през 1982. Плевен, 37.
Попконстантинов Хр. 1893. Писма от Родопите, Писмо ХІІ, Средновековната твърдина Цепена, в.Свобода, бр. 1016 и 1017.
Радунчева 2002: А. Радунчева. Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rhodopica 2002/1-2. Смолян. 59-80.
Салкин, Байраков 2010: Салкин, А., Д. Байраков. Теренна археологическа експедиция – Велинград 2008”. Сб. „Цепина, Чепино, Велинград – хилядолетната история на Северозападните Родопи .23-24 окт. 2008 г., Велинград. 15-22;
Салкин, Байраков, Халачев 2009: Салкин, А., Д. Байраков, И. Халачев. Теренна археологическа експедиция – Велинград 2008”. АОР през 2008. София.772-774.
Тонкова 2007: М. Тонкова. Депа за дарове и дарове от късножелязната епоха от светилището при Бабяк, Западни Родопи. – в: ГНАМ (Годишник на Националния Археологически музей). София. 51-85.
Тонкова М., Гоцев Ал. 2008. Тракийско светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. София. 1-257.
Тончева 1984: Г. Тончева. Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България. – Thracia, 6, 71-93 с цит. лит.
Цветков 1979: Б. Цветков. Тракийско въоръжение от Разлог. МПК, 19, №1, 23-25.
Цончев-Милчев 1959: Д. Цончев, Ат Милчев. Разкопки в чашата на яз. „Батак”. – ИАИ, ХХІІ, 188-190.
Цончев 1959: Д. Цончев. Археологически разкопки в чашата на яз. „Батак”.– Археология, 1959, №3, 83-86.
Цончев 1960: Д. Цончев. Тракийско могилно погребение от Родопите от старожелязната епоха. – Археология, №3, 52-53.
Davies1930: O.Davies. Roman Mines in Europa. London, p.230
Domaradzka, Archibald 2002: L. Domaradzka, Z. Archibald. Excavation and studies. Pracha. 271-282.
Domaradzki 1994: M. Domaradzki.” Les lieux de culte thraces”. Helis III. Part One. Culture and religion in Northeastern Thrace. Sofia. 69-108.
Domaradzki 1986: M. Domaradzki. Sanctuaires thraces du lle-le millenaire av.n.e. – Acta Archaeologica Carpatica, XXV, 89-103.
Gotzev 2005: A. Gotzev. “Contributions to the study of the Thracian cult practices of the 1 st millennium B.S in Western Rhodopes”. The Culture of Thracians and their Neighbors. BAR International Series 1350.
Hänsel, 1976: B. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der unteren Donau (Beiträge für Urund Frühgeschichtliche Archäologie des Mittelmeer Kulrurraumes, XXVII), Bonn.
Tsontchev, 1941: D . Tsonchev. Le sanctuaire thrace près du village de Batkoun. Sofia.
Velkov 1952: I. Velkov. Der Vels im Kultus der Thraker. – In: Festschrift fur R. Egger I. Klagenfurt, 28-36
Димитър Благоев Байраков, редовен докторант
СУ „Св. Климент Охридски” – Исторически факултет
Катедра „Стара история, тракология и средновековна история”
Уредник на отдел „Археология” в ИМ-Велинград
ул. Владо Черноземски № 4
тел. 0359/52591
e-mail: dimitarbayrakov@gmail.com
ПРИЛОЖЕНИЕ №1: Карта на планински светилища в Западните Родопи
Няма коментари:
Публикуване на коментар