Rock Sanctuary “Slaveeva Skala” near Velingrad

Dimitar Bayrakov

PhD at “St.Kliment Ohridski”, Sofia University

Department Ancient history, Thracian studies and Mediaeval history

Скално светилище в местността “Славеева скала”, Велинградско

Димитър Байраков

(Резюме)

Катедра Стара история, тракология и средновековна история

Настоящата статия има за задача да запознае научните среди с един нов и непознат археологически обект, намиращ се в района на град Велинград (Западни Родопи). Обектът на изследване представлява планинско скално светилище, притежаващо всички характерни белези на познатите в литературата скални култови комплекси от района на Средните и Източните Родопи и останалите части от древна Тракия. Текстът на публикацията представя резултатите от проведените на обекта археологически разкопки и прави някои изводи за култовите и обредни практики, извършвани там.

Целта на изследването е да определи характера на обекта като планинско скално светилище и да покаже връзката му с други аналогични обекти от същия или от други по-отдалечени райони, които пряко си кореспондират и заедно попадат в една и съща контактна зона, а именно тази на Източното Средиземноморие.

In 2001, while being a student at “St. Kliment Ohridski” university in Sofia, Department of History and Cultural Studies, I enrolled for a Student Practice Program during which I conducted a field study of an unknown archeological monument situated in the Slaveeva Skala locality near the town of Velingrad.(See Figure 1a and 1b)

The objectives of the study were to determine the exact location of the monument, its geographic boundaries and chronological timeframe, as well as identifying its type – a village, a sanctuary, or a necropolis.

Figure 1a:

At the very early stage of the study, I proposed the hypothesis that the monument was a place of religious significance and belongs to the type well-known in archeological literature as rock sanctuaries.

The findings of the field study I included in my graduation thesis[1] Rock Sanctuaries in the Western Rhodope Mountains. The main emphasis of my work was on the complexity of religious practices in the studied sanctuary as well as drawing analogies between the practices in similar archeological monuments in the Western and Eastern Rhodope Mountains and mountain regions in other parts of the country.

In 2005, an international conference dedicated to the rock-cut sanctuaries and sacred places of the ancient Thracian, Paleo-Balkan, and Anatolian peoples was held in the town of Stara Zagora, and the findings about the sanctuary in the Slaveeva Skala locality were presented for the first time to its participants (Bairakov 2005).

In 2008, the first national conference Tsepina, Chepino, Velingrad – the Millennial History of the North-Western Rhodope Mountains took place in Velingrad. I was a speaker at the conference and presented the new findings about the characteristics of the rock sanctuary in the Slaveeva Skala locality.

In March 2009, the rock sanctuary in the Slaveeva Skala locaity was officially registered on the Archaeological map of Bulgaria[2], and in September, probing excavations were made at the site. The results of the excavations were included in the Reports of the National Archeological Institute and Museum affiliated with the Bulgarian Academy of Science for the year 2010.(Salkin, Bayrakov 2009: 191-192)Figure 1b:
In the present article, along with a summary of the collected data from the field research of the rock sanctuary in the Slaveeva Skala locality, I would like to present a few theories about the religious practices performed in the sanctuary.

The reviewed archaeological monument is situated about 5.5 kilometers west of the town of Velingrad, in the mountain massif of Alabak, where there is a rock formation known as Slaveevi Skali (Zoinski 1983: 111). Slaveevi Skali runs on a slanted eastern slope, which on its west side reaches the saddle of Samara, and on its east side touches the foot of the valley of Chepino. One of the formation Slaveevi Skali , marked as “Slaveeva Skala” on topographic maps, stands out because of its uncommon shape and height of over ten meters.

The Slaveeva Skala rock itself spreads on the easternmost part of a bigger rock formation, made up of a multitude of granite rocks of different shapes and size. The rock formation is about two square kilometers wide, with an orientation along an east-west axis (Kanev 2009: 26).

The location of the Slaveeva Skala rock reveals a vast panorama of the valley of Chepino to the east and mount Ostrets (1369 meters) to the south, as well as of the western part of the Rhodope Mountains with their mount Syutkya (2186 meters). What is more, to the south-east, mount Milevi Rocks (1593 meters) can be seen, and to the north, mount Arap Chal (1834 meters) and mount Elin (1551 meters) are in sight.

The Slaveeva Skala locality has a direct line of sight with a lot of significant places:

- Тo the east, with the fortress of Tsepina, which is north of the village of Dorkovo and the ancient Thracian sanctuary there (Gizdova 1990: 75-81; Arnaudov 1994: 29-30)

- Тhe Alkov Kamak locality, which is about three kilometers away, north-west of the village of Kostandovo (Cholev et.al 1968: 31; Records 1990:1-3)[1]

- The Elenski Kladenets locality, east of the town of Velingrad, situated at the foot of mount Busak (Cholev et al. 1968:33);

- The Thracian village located in the Pechkovets locality, west of mount Busak (Cholev et al.1968:33)

- The Thracian village south of the foot of mount Strazha, to the left of the highway running between Velingrad and Pazardzhik (Cholev et al. 1968:33);

- Mount Kaleto, which is 5.5 kilometers east of the town of Velingrad, where there is an ancient Thracian fortress (Salkin, Bairakov 2009, 2010);

- The Kumanitsa locality, which spreads north-west of the village of Kostandovo, and is immediately adjacent to the village itself. (Cholev et al. 1968:33).

To the south, the Slaveeva Skala locality has a direct line of sight to:

- the sanctuary at mount Ostrets (Domaradski 1990, 1994);

- mount Veliitsa (1712 meters) to the south-west . From the mount to the west, a big Thracian- Roman sanctuary at mount Babeshka Chuka is visible (Domaradski 1999; Tonkova, Gotsev 2008).

The survey detour of the region, done in 2011, discovered that on the ridge of the mountain, east of the Slaveeva Skala locality, there are many cascading terraces where the uneven ground had been flattened, a fact that can be considered to be a result of human activities from ancient times. This conjecture will need to be proven through further archaeological studies. About 350 meters east of the Slaveeva Skala locality, there were signs of many treasure-hunters pits[4]. They were mainly found on the eastern side of the basis of a not so high rock formation. The open space under the rocks revealed a small, slanted to the east, meadow, the size of about 20 by 10 meters. In the pits and around them there were thousands of fragments of broken ceramics as well as several whole ones and fragments of clay spoons (See Figure 2a,2b,2c).

Figure 2a:

Figure 2b:

Figure 2 c:

In the August-September timeframe in 2009, the Historical Museum of Velingrad initiated and carried out probing excavation work in the place where ceramic fragments were found. The excavations were preceded by geodesic filmed surveying of the terrain with a subsequent marking out of the areas destroyed by treasure hunters. After the excavations, the terrain was filmed again by geodesic surveyor[5]. All the changes in the layers to which the probe reached were recorded, together with some specific piling of stones, among and under which broken pottery was discovered to be laid. The excavations were five by four meters, east-west orientated. In 2009, the depth of the excavations reached 0.5 meters (See Figure 3).

Figure 3:

Our team[6] found out that at the bottom of the rocks, on their east side, religious and ritual practices had been performed, the most typical of which was crashing of the ceramic dishes after being used in the ritual. Of particular interest are the little clay spoons, which must have played an important role in the rituals performed at this sanctuary.

The archaeological artifacts collected date back to the Bronze Age and Iron Age (Bayrakov 2005). The artifacts are fragments of ceramic dishes of diverse shapes, size, and ornamentation. The structure of the ceramics is rough and in most cases with lots of different impurities, which are yet to be inspected. The ceramic artifacts that are found are severely crashed and that is why, it is presently hard to recover the full shape of a single dish. All dishes found were made by hand or with the help of a slow wheel. The surface is roughly polished, and the edge of breaking is quite often with a dark rim. The prevailing fragments are light brown, but dark brown ones can be seen, too. The pottery artifacts that prevail present some types of bowls, cups, and big-volume bowls. Their decoration and shape show characteristics of the late Bronze Age and the early Iron Age. For that reason, due to the composition of the ceramic substances of that period, it is hard to give a more precise dating. However, analogies can be drawn to a number of similar artifacts found in sites, such as the Skaleto locality near the village of Tsrancha (Domaradski 1986).

Although, in the literature of archaeology, attempts have been made to interpret forms and ornamentation, and even a search for a symbol language has been made, in the decorations on the dishes from the late Bronze Age and the Early Iron age in the Rhodope Mountains, the researchers are cautious. Something to consider is the conservatism in ceramic decorations that can be traced both on the territory of the Western Thrace and on the island of Thassos (Leshtakov 1990:1-17). The complexity of the problem lies in the fact that certain decorative elements persist throughout centuries without being influenced by the fashion set up in different Eastern Mediterranean cultural centers. This is especially true for the Western Rhodope Mountain region, to which the Slaveeva Skala locality belongs.

There are reasons for the researchers to be cautious about the dating of the Slaveeva Skala monument. The excavations were not as thorough as they could have been, and that poses a lot of unknowns before the research team. Hopefully, in the coming years, the archaeological survey of the monument will be fully completed and will provide more precise data.

About ten meters south of the excavations, a megalithic tool similar in shape to a dolmen was found. I will refer to it, for the purpose of clarity, as megalith №1 (See Figure 4). It is made of two parallel stones, put lengthwise side by side, supporting a third stone wedged in between. The three stones form a slot, south-north orientated, which is slightly wider in its northern side. The basis on which the three stones are placed is a horizontal flattened rock, part of which is the two bigger stones, and in between them, a smaller one is placed. The overall length of the megalith in its longest part does not surpass three meters, whereas its width, at some points, is a little over two meters.

Figure 4:

In order to come up with more concrete conclusions about the megalithic tool, further research needs to be done.

Although the research in the Slaveeva Skala locality is not over, the following hypothesis concerning the characteristics of the monument can be made.

The monument had religious significance and was used as a sanctuary. Its location is on an open eastern slope, which allows for great visibility in each direction. It can be assumed that the rocks had acted as a guide to the believers coming to the sacred location. The view that reveals from the rocks is also important, since similar sacred monuments with similar geographic locations have been found all over the East Mediterranean region.

The megalithic facility found is most probably connected to the ritually broken pottery, placed on the north, right in front of the opening. Further research can confirm or disprove human interference in the shaping of the rock, but even if there is no human intervention, which does not mean that the rock could not have played an essential role in the cult rituals.

The cult ritual performed at the Slaveeva Skala locality is typical of the vast majority of rock monuments in the high mountains in ancient Thrace, but it has its own specific characteristics as well. The large amount of shattered ceramics deposited between the rocks, as well as the lack of animal bones, suggest an early cult embodying reverence for the rock and its role as a gate to the afterlife. Similar cults are often found in other rock sanctuaries in the Eastern Mediterranean region. According to Valeria Fol (Fol 2007: 109), these monuments are typical places for showing adoration and respect for the divine power , since they were thought as an entrance or an exit through which believers could have come in contact with the divine mind.

Most probably, the religious rituals performed at the Slaveeva Skala locality are specific to the northwestern Rhodope Mountains region. This is inferred by the little clay spoons with short handles, which we think had had ritualistic rather than everyday usage. Also, the spoons could not have been used in forming the metal, since there is no metal residue on their surface or around.

The findings of wholly preserved or fragmented clay spoons undoubtedly suggest a certain type of ritual related to ritual dining, later found in the religious practices among the Southern Slavic peoples (Lozanova 1991:3-13). These dining rituals had been symbolic rather than real. The spoons themselves, shattered and placed among the other ceramic fragments, suggest that they had served a ritual practice. Their shape, size, and the material they had been made of do not suggest that the spoons had been used for actual dining. They might had been used for pouring sacred liquids.

Figure 5:

Other important signs of ritual cult practices in the Slaveeva Skala locality are the rocks themselves and the possible traces of human interference on their surface and arrangement. During the expeditions initiated by the Historical Museum in Velingrad in 2008-2009, a number of rocks with different shapes and sizes were found in the Slaveeva Skala locality (See Figure 5). Those rocks, however, have not been researched yet by a specialist to prove or disprove human interference. Similar rock-cut monuments have been found west of the Slaveeva Skala locality, as well as in the nearby localities of the same mountainous massif: Kerachin Kamak, Marina Cherkva, Bozhkov Grob, Ulichkite, Dimov Kamak, and Pechenezhki Skali.

The most interesting of the localities listed above seems to be Marina Cherkva (See Figure 6a, 6b 6c and 6d), located 2.4 kilometers northwest of the Slaveeva Skala locality. During the Velingrad 2009 Archeological Expedition many fragments of Thracian ceramics were found there, and they are yet to be studied. Now, it can be said that the ceramics found there bears some similarities in the making, composition, decoration, and shapes to the fragments found in the Slaveeva Skala locality. This might be an indication that once the whole area had been a Thracian village or a sanctuary. In 2009, excavations in that place were planned but never carried out due to lack of finances. Still, a geodesic pictures were taken, which can be of great assistance in further excavations.

Figure 6a:

The origin of the name of the Marina Cherkva locality is of interest. According to Hristo Maslarov, who was the first to organize the archaeological meeting in the village of Kamenitsa in 1909, the name of the area comes from the ruins of a church found there which had been destroyed when the Turks had invaded the Rhodope Mountains. Stone ruins can indeed be seen in the area, which could definitely belong to the old church.

In the Eastern Rhodope Mountains and Strandzha Mountain, the cult of St. Marina has been dated a lot earlier as back as before Christianity had come in the region. A similar analogy sounds feasible and gives grounds for the ritual practices performed in the western Rhodope Mountains about one thousand years B.C.

Figure 6b:

Although the research of these high mountain monuments, which can definitely be considered as rock sanctuaries, is still in its early stages, some results are already present. The localization of the archaeological sites, as well as the primary archeological research carried out shed light on how these rock-cut monuments had appeared and functioned in the late Bronze Age. The main objective of the future research will have to focus on the analysis of the cultural, historical, and typological connections between these ritual sites in the Rhodope Mountains, including the Slaveeva Skala monument. Future archeological, archaeo-astronomical, and geophysical research will prove or disprove the conclusions that have been drawn so far.

Figure 6c:

In conclusion, the act of the official adding of the Slaveeva Skala monument, which I define as a sanctuary, on the archaeological maps is a step in the widening of the traditionally researched areas related to the reverence for the rock in the ancient times. This reverence had found its expression in establishment of such places of faith. The purpose of this research was to prove that the Slaveeva Skala monument has characteristics of a ritual monument, along with its own characteristics. At the same time, its similarities to other sanctuaries in the Western Rhodope Mountains, Strandzha Mountain, Pirin Mountain and some other more distant mountain massifs were shown, too. On the basis of different geographic, typological, archaeological, and cultural evidence showing and proving some similarities, this research can situate the Slaveeva Skala monument, together with other similar sanctuaries, with which it is in some kind of connection, within the boundaries of the same zone, that of the eastern Mediterranean region.

Figure 6d:

Bibliography:

Arnaudov 1994: Arnaudov, Al. Iz minaloto na Severozapadnite Rodopi. – In: Slavievi gori. Sb. t. I. Pazardjik. (in Bulgarian)

Bayrakov 2005: Bayrakov, D. Skalno svetilishte (“sveshtena teritoria”) v mestnostta “Slaveevi skali” – Zapadni Rodopi. – In: International conference: “The rock-cut sacred places of Thracians and other Paleo-Balkan and Ancient Anatolian Peoples.” 2-6 Nov. 2005, Stara Zagora. 2005 г. (summary).

Gergova 1980: Gergova, D. Trakiiskata drevnost v Zapadnite Rodopi. – Rodopi, kn. 3. (in Bulgarian)

Gizdova 1990: Gizdova, N. Trakiiski obekt na krepostta Cepina. – In: Trakiiskata kultura v Rodopite i gornite porechia na rekite Marica, Mesta i Struma. Smolian. (in Bulgarian)

Dermendjiev, Valev, Kaloianov 1988: Dermendjiev, Vl., P. Valev I St. Kaloianov. Parvichna dokumentacia i interpretirane na skalnite vdlabvania v mestnostta “Kozi kamak” v Zapadni Rodopi. – In: Interdisciplinarni izsledvania. XV. (in Bulgarian)

Domaradzki 1986: Domaradzki, M. Rannotrakiiska keramika ot kultov obekt v m. Skaleto pri s. Crancha, Blagoevgradski okrag. – Archeologia, XVIII, kn. 2. (in Bulgarian)

Domaradzki 1994: Domaradzki, M. Svetilishte na vrah Ostrec pri Velingrad. – In: Slavievi gori. Sb. t. I. Pazardjik. (in Bulgarian)

Domaradski, M. et al. 1999. Pametnici na trakijskata kultura po gornoto techenie na r. Mesta. Razkopkii prouchvania, XXVI. (in Bulgarian)

Zoinski 1983: Zoinski, Il. Pazardjishki okrag. Patevoditel. Sofia. (in Bulgarian)

Kanev 2009: Kanev, G. Estetika na relefa – chast ot geografskoto obrazovanie i resurs za ustoichivo razvitie. – Geografia, 21-26. (in Bulgarian)

Leshtakov 1990: Leshtakov, Kr. Ukrasa na kasnobronzovata keramika ot vrah Alada v Iztochnite Rodopi. – Archeologia, kn.1. (in Bulgarian)

Salkin, Bayrakov 2009: Salkin, A. i D. Bayrakov. Sondajni prouchvania na vrah Kaleto, grad Velingrad. In: NAIM-BAN-AOR prez 2008 g. 2009 g. Sofia. (in Bulgarian)

Salkin, Bayrakov 2009: Salkin, A. i D. Bayrakov. Sondajni prouchvania na skalno trakiisko svetilishte v m. “Slaveeva skala” – Velingrad. . In: NAIM-BAN-AOR prez 2008 g. 2009 g. Sofia. (in Bulgarian)

Salkin, Bayrakov 2010: Salkin, A. i D. Bayrakov. Terenna arheologicheska ekspedicia – “Velingrad 2008”. – Sb. Cepina, Chepinsko, Velingrad – hiliadoletnata istoria na Severozapadnite Rodopi. Velingrad, 23-34 okt. 2008 g., Sofia, 2010. 15-22. (in Bulgarian)

Record 1990: 103, obekt 40-42. In: Trakiiskata kultura v Rodopite I gornite porechia na rekite Marica, Mesta I Struma. Smolian. (in Bulgarian)

Tonkova, Gozev 2008: Tonkova, M., Al. Gozev. Trakiiskoto svetilishte pri Babyak I negovata arheologicheska sreda. Sofia. (in Bulgarian)

Fol 2007: Fol, V. Skalni toposi na viarata v Iugoiztochna Evropa i v Mala Azia prez drevnostta. Sofia. (in Bulgarian)(English summary)

Cholev i kolektiv. 1968: Cholev, M., P. Petrov, A. Shopova i Iv. Angelov. Chepinski krai. Velingrad. Plovdiv. (in Bulgarian)

Lozanova 1991: Lozanova, Galina. Mortuary feasts among the South Slavs. – Bulgarian Ethnology, N 1.

---

[1] The presentation of my graduation thesis took place in July 2003 in the Department of History and Cultural studies at the “St. Kliment Ohridski” Sofia University.

[2] The Archeological Map of Bulgaria is compiled by the National Archeological Institute and Museum affiliated with the Bulgarian Academy of Science.

[3] According to excavators I. Panayotov and N. Gizdova – a village, most probably a sanctuary; oval clay tools, fire pits, fragments from a cult fire pit from the early Iron Age, partially affected by Roman Late Antiquity buildings (Record 1990: 103, exhibits 40-42.

[4] The excavation camp is 1130 meters above sea level.

[5] Special thanks to Atanas Kamenarov, the engineer who took geodesic pictures and who is the author of the documentation.

[6] Excavation director was Asen Salkin, and assistant director was Dimitar Bayrakov.

ПРОБЛЕМИ НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПЛАНИНСКИТЕ СВЕТИЛИЩА В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

Сборник с доклади от Юбилейна национална научна конференция с

международно участие “Човекът и Вселената”, първо издание,

Декември 2011, под печат

PROBLEMS OF THE RESEARCH OF THE MOUNTAIN SANCTUARIES IN WESTERN RHODOPES

Dimitar Bayrakov, PhD St.

“St. Kliment Ohridsky” Sofia University – Faculty of History

Department of Ancient History, Thracology and Mediaeval History

The main idea of the article is to review some problems that the archaeological investigation faces in the field of the Thracian mountain sanctuaries in Western Rhodopes.

The first point of this summary is a brief representation of the archeological investigations' history of the mountain sanctuaries in the mentioned area - from the very beginning and the first explorers to the modern times. It also regards the archeological investigated mountain sanctuaries divided on a geographical basis. They are distinguished in three groups to facilitate the analysis.

The second part consists information about the typology of the cult places in the region. It considers the different types of the mountain cult places, including mountain sanctuaries, tombs, ritual pits and etc. The main problem here is to present the different type of offers in mountain sanctuaries in Western Rhodopes.

The article gives an opportunity to make some summarizes and conclusions on the already collected material on the mountain sanctuaries in the Western Rhodopes.

Key words: ancient Thrace, mountain sanctuaries, Western Rhodopes, Thracian cult places

Теренните археологически проучвания и експедиции в Западните Родопи продължават вече няколко десетилетия. Натрупана е значителна археологическа, епиграфска и нумизматична информация, голяма част от която е публикувана в множество статии и монографии.

Повечето археологически обекти в Западните Родопи са регистрирани основно чрез метода на теренните обхождания. Само една малка част от тях са проучвани, предимно чрез сондажи и по-рядко с редовни и продължителни разкопки. Липсата на достатъчно на брой цялостно проучени и публикувани планински светилища се дължи най-вече на тяхното разположение в най-високите, скалисти и трудно достъпни части на планината. Това поставя препятствия пред опитите да се посочат по-точно техните функционални характеристики, структура и белези.

Настоящата статия прави опит да проследи хронологически основните публикации, свързани с различните типове култови обекти, като акцент е поставен върху планинските светилища от І хил. пр. Хр. Засегнат е въпросът за връзките, които са установени между различните типове култови обекти (планински светилища, некрополи и пр.) през разглеждания период. Специално внимание е отделено на откритите при разкопки обредни дарове и култови съоръжения, както и на опитите да се установят по-точни критерии при определянето на един обект като планинско светилище.

І. История на проучванията на култовите обекти от типа на планинските светилища в Западните Родопи

Първите сведения за археологически останки в Западните Родопи датират още от края на ХІХ и началото на ХХ в. Описани са главно някои могилни некрополи, рудни находища и останки от стари селища и свети места[1].

В началните десетилетия на ХХ в. проблематиката за култовите обекти на траките и техните планински и скални светилища все още не е ясно формулирана. Това важи с пълна сила и за разглеждания район на Западните Родопи.

Пръв върху ролята на скалата в култа на траките обръща внимание д-р Иван Велков през 1952 г.[2] След него обаче в продължение на около двадесет години тази тема не е развивана.

От 70-те години на ХХ век започва първият етап от проучването на тракийските култови центрове в Западните Родопи. През този период постепенно е натрупана информация за голям брой култови места в планинските масиви, но интересът към тази тематика остава все още периферен. Основен принос в развитието на тракийската археология на култа през този период има полският учен проф. М. Домарадски. В края на 70-те години, като ръководител на експедицията по Струма и Места, той формурира и обособява проблемите на „светите места” в Древна Тракия. Домарадски взема участие във всички важни за тракийската култова археология проучвания в този регион. В рамките на „Национална комплексна научноизследователска програма „Родопи” в периода 1974 до 1979 г. са регистрирани общо 186 археологически обекта от различни епохи по билото на западните и южните склонове на Дъбраш. Информацията, събрана по време на теренните обхождания на „експедиция Места”, е допълвана чрез сондажни проучвания на избрани обекти[3]. Такива са тези при селата Долен[4], Ковачевица[5], Сатовча[6], Црънча[7], Бабяк[8], Гостун[9], Господинци[10], Осина[11] и Фъргово[12]. Важни данни за културата на траките в Северозападните Родопи дават разкопките, проведени от Домарадски и екип на светилището на връх Острец – до Велинград[13]. В продължение на няколко сезона, между 1976 и 1985 година, са направени и проучвания на тракийски обект в м. Алков камък[14], които са част от т. нар. „Експедиция Бесика”. Обектът е определен от разкопвачите като светилище, но за съжаление не е цялостно публикуван. Друг значим обект в същия район, който е проучван няколко десетилетия, е тракийският обект на крепостта Цепина, до с. Дорково[15].

Системна работа по събиране на информация за такива обекти започва едва през 80-те години. През този период се изработва и система от критерии, които да разграничат светилищата от останалите археологически обекти[16]. Проучват се някои важни култови центрове, а в научната книжнина се появяват редица разработки, които са посветени специално на тракийските култови обекти[17]. Направен е, както критичен преглед на съществуващите в литературата до този момент подходи към тази проблематика, така и характеристика на различните видове „свети места” – планински светилища, култови обекти върху възвишения в равнината, светилища до скали и пещери, в близост до извор или река, ямните светилища. Обърнато е внимание и на взаимовръзките между некрополите и разположените в близост до тях светилища[18].

Установено е, че култовите места не винаги са разположени на най-високите върхове или възвишения в околността, но винаги имат отлична видимост и скалисти участъци[19]. Забелязани са специфични характеристики на култовите обекти, които са често срещани: обособеността им от планински вериги, които са свързани с една или няколко седловини, или наличието на тераси и подравнявания на терена около светилищата; наличието на пещери и дупки в скалите, на стари и величествени дървета и дъбрави; изложението на планинските светилща спрямо посоките на света[20] и въобще добрата видимост от и към обектите; липсата или наличието на землен насип, изграждането на оградни зидове, маркиращи свещената територия и пр.[21]

Повтаряемостта на изброените характеристики помага за постепенното извеждане и определяне на отделни повтарящи се критерии в литературата, според които един археологически обект може да бъде определен като „планинско светилище”. Към тях могат да се добавят различните видове съоръжения, които са открити и публикувани по време на археологическите разкопки: олтари; депа за дарове; скални изсичания; постройки с различни функции и пр. От всичко казано до тук може, да се направи изводът, че проучванията, свързани с култовите практики в планинските светилища, са навлезли в нов етап.

В периода 2001-2002 г. е реализиран теренен проект „Тракийски светилища в Западните Родопи и Пирин.”[22] Едно от главните достойнства на излязлата през 2003 година публикация е нейният комплексен подход към древнотракийските култови обекти, който включва използването на специалисти в различни научни области. Археологическата част на изследването е разделена на няколко части, обхващащи кратка история на проучванията на тракийските светилища, състояние на съвременната изворова база, географски обхват и характеристика на разглежданата територия и критерии за разпознаване на светилищата в Западните Родопи и Пирин. Направен е и опит за систематизация и групиране на тракийските светилища по определени географски и геоморфоложки признаци.

Първата група включва светилищата, разположени в най-северните хълмове, които граничат с долината на р. Марица. От тази група е обърнато внимание на онези култови центрове, разположени по северните склонове на Родопите – над равнинната част на север, но и под централното било на планинския масив в южна посока.[23] От запад на изток, това са обектът при крепостта Раковица, комплексът от ритуални ями на изток от М. Белово в м. Извора, Долна Веселица, Хайдушко кладенче и обектът при с. Дебращица.

Втората група включва сакрални центрове, разположени по билото на рид, в участък, където има скалисто възвишение и визуална връзка между тях. На север, такива са светилището при връх Милеви скали и до известна степен обектът в чашата на яз. Яденица. Към същата група се включват и почти всички обекти по рида Дъбраш.

Третата група култови места включва паметниците, разположени в равнинната част на разглежданата територия – Чепинската котловина. Такова е светилището на връх Острец.

Засегнат е проблемът за пътищата през Западните Родопи и тракийските светилища, а също така е обърнато сериозно внимание на археологическите контексти, съоръжения и следи от ритуални практики на светилищата, както и елементите на свещеното пространство.[24]

През 2008 г., след дълъг период на проучване, е публикуван томът „Тракийско светилище при Бабяк и неговата археологическа среда”[25]. Обектът, намиращ се на вр. Бабяшка чука, община Белица, е едно от най-дълго проучваните светилища в Западните Родопи, а и въобще на територията на България. За общо над 10 археологически сезона, проведени до сега, са разкрити много и разнообразни археологически ситуации и материали, които допринасят за по-пълното изясняване на характера на култовите практики през І хил. пр. Хр. Изключителното разнообразие от открити на обекта находки и прецизно документираната археологическа стратиграфия на културните напластявания, са в основата на по-доброто уточняване и определяне на хронологията и на други подобни планински обекти. Най-ранните следи от посещаването на светилището при с. Бабяк, според неговите изследователи, се отнасят към края на бронзовата епоха (ХІІ-ХІ в. пр. Хр.).[26] Установени са два разцвета на култовото място. Първият към втората половина на ранножелязната епоха (края на ІХ/VІІІ-VІ в. пр. Хр.), а вторият през късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр.) и особено през ІІІ-І в. пр. Хр. След прекъсване на култовата дейност в І в. светилището отново е в разцвет. Проучвателите му дори предполагат наличието на храм в периода ІІ-ІІІ в. Открито е голямото количество от римски монети, датиращи от ІІІ и ІV в. Дейността на светилището прекъсва в началото на V в, което означава, че то е посещавано повече от 14 века.

По по-сложен начин стои въпросът с определянето на значимостта на светилището при Бабяк спрямо другите подобни и синхронни обекти от района на Родопите. На редица обекти като Цепина[27], Алков камък[28] и Острец[29], всичките в Чепинската котловина, а също връх Ком[30], връх Алада[31] и други обекти от Централни и Източни Родопи, са откривани дарове, които са сходни и съпоставими с тези при Бабяк. За съжаление състоянието на проучванията на много от тях не позволява да се направят по-категорични изводи и да се търсят преки аналогии и йерархични взаимоотношения между родопските светилища от разглеждания период.

Обърнато е внимание и на повтаряемостта на някои дарове, както в скалните и планински светилища, така и в ямни светилища, които обособяват отделна група култови обекти. Според изводите, направени от проучвателите, не всички категории предмети присъстват винаги в различните видове светилища, а когато ги има то те са в различно съотношение на различните места.[32]

Направени са и редица изводи по отношение характера на вярванията и почитаните сили на светилището при Бабяк. В резултат на семантичния анализ на откритите дарове и култови практики на обекта, е предположена една чисто тракийска трактовка на почитаните божества. Ролята на женското божество, което се свързва с Великата тракийска богиня – майка, е определена като първостепенна, но също така е засвидетелствано и присъствието на мъжко съпътстващо божество. През римската епоха този синкретизъм е най-виден от откритите следи от храм със статуи на почитаните божества.[33]

В периода 2001-2006 г. на територията на Община Велинград са проведени няколко сезона разкопки на археологически обект „Св. Пророк Илия”[34], който е определен от проучвателя като светилище от късножелязната епоха. Откритите находки и съоръжения кореспондират с материалите от светилището на вр. Бабяк и с други светилища, разположени на територията на Чепинското корито. Последното[35] е определяно нееднократно в литературата[36] като център на тракийския царско-жречески род – бесите, за които се знае, че са жреци предсказатели в прорицалището на Дионис[37].

От 2008 г. до 2011 г. в Чепинско (Северозападни Родопи) се провеждат редовно теренни археологически експедиции и разкопки на планински светилища[38]. Регистрирани са и частично са проучени някои нови култови места от този тип. Сред тях са два нови обекта, намиращи се в рида Алабак, в местността Славеева скала и в местността Марина черква.

През лятото на 2011 година продължиха проучванията[39] на планинското светилище при с. Долно Дряново, Община Гърмен. Резултатите от тях ще допринесат за попълване на данните за характера на култовите практики и обреди на този тип обекти в района на Чеч.

С важно значение в историографските занимания, отнасящи се до проблемите на планинските светилища в Западните Родопи, е проблемът с пътната мрежа и нейното разпространение и развитие. По този начин възниква и проблематиката за връзката „светилище-пътна артерия”[40]. Темата за пътищата[41] е разглеждана многократно през годините. Въз основа на откриваните антични археологически обекти, както и на находки и пътни съоръжения от по-късни периоди (мостове, пътни настилки и пр.), са правени множество опити да се определят трасетата, по които са се осъществявали контактите между населението от долината на Места[42] и Горна Марица[43]. Контакти между тези два ареала са установени по археологически път поне от средата на V в. пр. Хр. и по-късно.[44] С регистрацията и проучванията на отделни „свети места” в двата региона са направени стъпки в посока уточняване и допълване на картината за развитието на тракийските култови практики в Западните Родопи през І хил. пр. Хр.[45] По този начин са поставени редица важни проблеми, осветляващи взаимовръзките между гърци и траки и по-точно между населението от долината на р. Марица и Егейското крайбрежие[46].

ІІ. Култови практики и дарове на планинските светилища в Западните Родопи

В няколко обобщаващи статии, публикувани през 90-те години, са разгледани проблемите на селищната система в Западните Родопи, включваща култовите обекти – планински, скални[47] и ямни светилища и комплекси[48], плоски и могилни некрополи[49] и пр. Според проучвателите, обобщаването, интерпретацията и представянето на откритите при проучването на отделни обекти материали са ключът към по-пълното разбиране на тази проблематика[50].

С напредването на археологическите проучвания в Западните Родопи са забелязани отделни общи закономерности при култовите практики в различни планински светилища. На отделни обекти (например на Острец, Бабяк, Славеева скала и др.) е регистриран обред на разхвърляне, разтрошаване и поставяне (депониране) на керамични фрагменти, и по-рядко на цели съдове, върху и между скали, скални вдлъбнатини и каменни струпвания[51]. За Западните Родопи този обред може да се проследи още от късната бронзова епоха и в продължение на цялото І хил. пр. Хр[52].

Според данните от археологическите разкопки, материалите на планинските светилища датират от различни епохи. Най-често началото на функционирането им се поставя през късната бронзова епоха[53] с континюитет през ранножелязната епоха [54]. Остава открит въпросът за наличието на културни пластове от ранната и средната бронзова епоха на планинските светилища от Западните Родопи. Останалите исторически епохи са представени на почти всички обекти.

По отношение на керамиката, представена на обектите, е установено, че през късната бронзова епоха в обредните практики са използвани съдове предимно с геометрични соларни знаци, докато през късната желязна епоха преобладава керамиката правена на ръка с украса от релефни ленти. От откритата керамика на колело се долавя известен консерватизъм при избора на керамични дарове – много рядко, почти по изключение се срещат и вносни съдове. За района на Северозападните Родопи като характерен локален белег е установено наличието предимно на тракийска култова керамика, известна още като керамика тип „Цепина” (или бивша група „Цепина”)[55].

Заедно с керамиката на планинските светилища се откриват значитен брой предмети и находки от различен характер – оръжия, накити и култови предмети. Преобладават предмети с култово предназначение – антропо- и зооморфни фигурки, амулети, миниатюри на предмети, глинени и каменни олтари, каменни депа, речни камъни. Друга група дарове се обособява от предмети, свързани със селското стопанство и обработката на плодове – сърпове, ножове, хромели и пр. Домашният бит и занаяти са представени от находките от тежести за стан и прешлени за вретено. Липсата на разнообразие сред тежестите[56] може да се обясни с обработката и производството основно на вълна, която е типична за планинците траки. Някои от откритите прешлени за вретено (Бабяк) не са пробити, което показва, че те имат нефункционално значение и вероятно са имитации на самите предмети.[57] Накитите и предметите от метал, свързани с облеклото – фибули, торкви, гривни, и пр., също са често срещани. По-рядко са намирани находки от въоръжение и миньорски оръдия.[58] Голямо е количеството на откритите монети от различни номинали, сечени през дълъг период от време. Повечето образци са добре запазени и са положени в скалните вдлъбнатини, което позволява определянето им като дарове.[59] Добре представени са находките от оброчни плочкии и скулптура[60].

Въз основа на проведените археологически разкопки през 80-те и 90-те години са направени и първите стъпки по посока на по-точното установяване на плана и вътрешната организация на планинските светилища. С археологическите проучвания на светилището при с. Левуново, по долината на р. Струма, става възможно изработването на една работна хипотеза за реконструкция на плана на планинските култови обекти. Резултатите показват, че обектът има тристепенен план – оградна каменна стена, два каменни олтара, изсичания в скалата, големи глинени съдове, останки от глинени олтари, дървени навеси, места за депониране на остатъци от жертвоприношения в ями или каменни струпвания и пр.[61] Изброените елементи, всички заедно или само някои от тях, са определени като постоянни в устройството на други планински светилища в региона.

Настоящият текст е опит да се проследят основните публикации в българската историография по проблема на планинските светилища в Западните Родопи през І хил. пр. Хр. Въпреки всички трудности, които стоят пред едно такова изследване, вече има достатъчно писмени, археологически, епиграфски, нумизматични и други данни, които позволяват да се направят анализи и обобщения по темата. Излагането им в един кратък текст тук, допринася за по-пълното осмисляне и осъзнаване на значението на планинските светилищата в Западните Родопи.

---

[[1]] Захариев 1973: 1-149; Davies1930: p.230

[[2]] Velkov 1952: 28-36.

[[3]] Домарадски et al. 1999:6 . Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 201.

[[4]] Домарадски 1980: 34.

[[5]] Домарадски 1980: 34. Дерменджиев Вл., П. Вълев и Ст. Калоянов. 1988: 102.

[[6]] Домарадски 1980: 34. Гергова 1980:32-33. Домарадски et al. 1999:73-75.

[[7]] Домарадски 1980: 34. Домарадски et al. 1999: 60-64. Домарадски 1986: 10-23.

[[8]] Димитрова М, А. Гоцев 1990: 37-38; Домарадски et al.1999: 64-73.

[[9]] Домарадски et al. 1999: 15.

[[10]] Пак там.

[[11]] Домарадски 1980: 34. Домарадски 1999:73. Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.

[[12]] Домарадски et al. 1999: 15.

[[13]] Домарадски et al. 1999: 126-136. Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.

[[14]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213, Домарадски et al. 1990: 103, №40.

[[15]] Попконстантинов 1893: 222-227; Батаклиев 1930: 59-72; Гиздова 1990: 79, бел. 1. Арнаудов 1994: 28-29, бел. 52;

[[16]] Domaradzki 1986; Domaradzki 1994; Домарадски 1990; Домарадски et al. 1999; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.

[[17]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 198-199 с цит. лит.

[[18]] Домарадски et al. 1999: 60-75. и Domaradzki 1994: 69-108.

[[19]] Домарадски 1990: 34,35 и сл. Домарадски et al. 1999: 16 с цит. лит.Domaradzki 1986: 89-103; Domaradzki 1994: 69-108 с цит. лит.

[[20]] Найденова 1986: 15-29.

[[21]] Кисьов 1990: 65-66.

[[22]] Марков В., А.Гоцев и А. Янков 2003: 1-108.

[[23]] Марков В., А.Гоцев и А. Янков 2003:25-26.

[[24]] Гоцев 2003: 7-46.

[[25]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 1-257.

[[26]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 190.

[[27]] Гиздова, 1974: 115-125; Гиздова, 1990: 75-80; B.Hänsel, 1976.

[[28]] Панайотов, Гиздова, Колева 1979: 61-62; Домарадски, 1990: 103, №40; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213.

[[29]] Домарадски, 1994: 126-136.

[[30]] Георгиева, 1983: 75-76.

[[31]] Лещаков, 1984: 47-48; Лещаков, 1990: 1-17.

[[32]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 113-114.

[[33]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 117.

[[34]] Катинчарова 2003: 54-56; 2004: 74-75; 2005: 124-125; 2006: 115-116 и 2007: 133-135.

[[35]] Най-често използваната форма е Чепинско корито или Чепинска котловина. За произхода да името виж: Арнаудов 2010: 69-79.

[[36]] Виж примерно Михайлов: 1972: 24; Кисьов 2003: 12.

[[37]] Hdt. 7.111.2: Βησσοὶ δὲ τῶν Σατρέων εἰσὶ οἱ προφητεύοντες τοῦ ἱροῦ.

[[38]] Салкин, Байраков, Халачев 2009: 772-774; Гергова, Салкин, Байраков 2010: 185-188.Салкин, Байраков 2010: 15-22; Байраков 2010: 41-50;

[[39]] Научен ръководител на разкопките, които все още не са приключили е доц. д-р Анелия Божкова от НАИМ-БАН.

[[40]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 225.

[[41]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 203.

[[42]] Делев, Попов 2003: 55; Делев 2003: 296-298.

[[43]] Domaradzka, Archibald 2002: 271-282.

[[44]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 225-226.

[[45]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 202-203.

[[46]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 202.

[[47]] Домарадски 1990: 29-44, Домарадски 1994: 126-136; Domaradzki 1994: 69-108; Домарадски et al. 1999: 15-19, 60-75; Кисьов 1990: 64-69

[[48]] Георгиева 1991: 1-11; Домарадски et al. 1999: 16, бел. 65.

[[49]] Кисьов 1998: 21-26; Кисьов 2002: 137-156.

[[50]] Домарадски 1990: 36; Кисьов 1990: 66.

[[51]] Тонкова 2007: 51-85.

[[52]] Кисьов 1990: 65-66 и цит. лит.; Кисьов 2003: 11.

[[53]] Радунчева 2002: 61-62. Според авторката, в централния и западния дял на Родопите, с малки изключения, организирането на светилища започва едва през късната бронзова епоха. Пак според нея, в източните дялове на планината, датата на основаване на този вид свещени места може да се фиксира през късния енеолит.

[[54]] Гергова 1990: 24. Виж обаче и мнението на: Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 220-221, според които на територията на З. Родопи, само на светилището при Црънча има разкрити материали от къснобронзовата епоха. Материали от късната бронзова епоха са открити и на светилището при Осина: Домарадски et al. 1999: 73-74, Обект 1.

[[55]] Домарадски 1990: 36; Домарадски, 1994: 131 с цит. лит., Георгиева 2003: 159-196; Кисьов 2003: 12.

[[56]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 106.

[[57]] Пак там.

[[58]] Домарадски 1990: 36, бел. 39; Кисьов 1990: 66.

[[59]] Кисьов 1990: 67.

[[60]] Панайотов, Гиздова, Колева 1979: 61-62; Домарадски, 1990: 103, №40. Кисьов 1990: 67; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213.

[[61]] Domaradzki 1986: 97-101.

Библиография:

Арнаудов 1994: А. Арнаудов. В: Сборник Славиеви гори т. І. Пазарджик с. 28-29

Арнаудов 2010: А. Арнаудов. Произход и значение на името Цепина. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград – Хилядолетната история на Северозападните Родопи”. София. 69-79.

Байраков 2010: Д. Байраков. Скално светилище в м. „Славеева скала”, Велинградско. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград – Хилядолетната история на Северозападните Родопи”. София. 41-49.

Батаклиев 1930: Ив. Батаклиев. Чепино. Специално-географски проучвания. София.

Божкова А., П. Делев 2002: Божкова А., П. Делев. Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София.

Велков 1945/46: И. Велков 1945/1946. Принос към изучаване на бита и религията на старите траки. – ГИБИ, 139-147

Вълчева 2003: Д. Вълчева. Ямно светилище. В: Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 102-124.

Георгиева 1983: Р. Георгиева. Тракийско селище на връх „Ком” в Централните Родопи. – Thracia Antiqua, 65-103.

Георгиева 1991: Р. Георгиева. Обредни ями в Тракия /края на ІІ-І хил. пр. Хр./, Археология ХХХ, 1. 1-11.

Георгиева 2003: Р. Георгиева. Керамиката от ранната желязна епоха в Югозападна България и феноменът „Цепина”. PYRAICHMES. Volume II. Kumanovo.159-196.

Гергова Д. Тракийската древност в Западните Родопи. Сп. Родопи, кн.3, 1980 (32-33);

Гергова, Д. И. Кулов. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Кочан, Благоевградски окръг. – АОР през 1976. С., 1977, 43-45. АОР през 1978. С., 1979, 51-52. АОР през 1981. Михайловград, 1982, 33-34.

Гергова 1990: Д. Гергова. Тракийската култура през ранножелязната епоха в Югозападна България – проучвания и проблеми. В: Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 17-28.

Гергова, Салкин, Байраков 2010: Д. Гергова, А. Салкин, Д. Байраков. Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. АОР през 2009.185-188.

Гиздова 1990: Н. Гиздова. Тракийски обект на крепостта Цепина, Пловдивска област. В: Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 75-80.

Гиздова 1974: Н. Гиздова. Гальшадская керамика крепости Цепины. – Thracia, 3. 115-125.

Детев П. 1969. Преглед на историческите проучвания в северните склонове на Родопите. Родопски сборник. т. ІІ. София. с. 259, 264, 266, 272.

Делев, Попов 2003: П. Делев, Хр. Попов. Античната пътна мрежа в района на Средна Места. В:

Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 55-61.

Делев 2003: П. Делев. Към историческата характеристика на селището при с. Копривлен. В: Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 296-299.

Дерменджиев Вл., П. Вълев и Ст. Калоянов. 1988.Първична документация и интерпретиране на скалните вдлъбвания в местността “Кози камък”, Западни Родопи. Интердисциплинарни изследвания. ХV, с.102

Димитрова М, А. Гоцев. 1990 г. Разкопки на тракийско светилище в м. „Бабяшка могила” при с. Бабяк, Община Белица. АОР през 1989 г. с.37-38

Домарадски, М. 1980 г. Тракийски култов обект край Сатовча. Родопи №3, с. 34

Домарадски М. Раннотракийска керамика от култов обект в м. Скалето при с. Црънча, Благоевградски окр. Археология кн. 2. 1986. (10-23)

Домарадски, М. и колектив. 1990. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян.

Домарадски М. Светилище на връх Острец при Велинград. 1994. – Славееви гори. Сб. т. І, с.126-136

Домарадски М. и колектив.1999. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. Разкопки и проучвания, кн. 26.

Дончева 2007: И. Дончева. Тракийско светилище при Баткун. В: Societas classica. Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока. В. Търново. с. 167-196 с цит. лит.

Захариев, Ст. 1973. Географико-историко-статистическо-описание на Татар-Пазарджишката кааза. Второ юбилейно фототипно издание. София.

История на България. 1979. т.І. София. С. 44, 45

Катинчарова 2003: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2002 г. София, 54-56.

Катинчарова 2004: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2003 г. София, 74-75.

Катинчарова 2005: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2004 г. София, 124-125.

Катинчарова 2006: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2005 г. София, 115-116.

Катинчарова 2007: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2006 г. София, 133-135.

Кисьов 1982: К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родопите. – Векове, , 2, 52-56

Кисьов 1985: К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родопите. – Векове, ХІV, 2.

Кисьов 1988: К. Кисьов. Разкопки на скално светилище до с. Босилково, Смолянско. АОР през 1987 г. Благоевград. 70.

Кисьов 1987: К. Кисьов. Разкопки на тракийски могилен некропол в землището на с. Борино, Смолянски окръг. АОР през 1986, 107-109.

Кисьов 1990: К. Кисьов. Скални светилища в Родопите и Горнотракийската низина, представени с археологически материали и обекти от Смолянско и Пловдивско. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 64-74.

Кисьов 1990а: К. Кисьов. Нови данни относно погребалния обичай през късната бронзова епоха в Средните Родопи. ИМЮБ, 16, 41-51.

Кисьов 1992: К. Кисьов. Керамиката от късната бронзова епоха в гробните комплекси от Западните Родопи. – Археология, 2, 1-12.

Кисьов 1998: К. Кисьов. Археологически свидетелства свързани с тракийските култови места и практики в Средните и Западните Родопи в периода края на ІІ-І хил. пр. Хр. – Rhodopica 1998, год. І, кн. 1, Смолян, 21-26.

Кисьов 2002: К. Кисьов. Годишник на АМ-Пловдив, т. ІХ/1, с. 137-156

Кисьов 2003: К. Кисьов. Прорицалището на Дионис. Експедиция – Родопи 2002. 3-32.

Кисьов 2009: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите (ІІ-І хил. пр. Хр.). Пловдив.

Лещаков 1984: К. Лещаков. Сондажни проучвания на връх Алада в Кърджалийски окръг. – Археологически открития и разкопки през 1983, Смолян, 47-48.

Лещаков 1990: К. Лещаков. Украса на къснобронзовата керамика от връх Алада в Източните Родопи. – Археология, 1, 1-17.

Миков 1927: В. Миков. Един шлем от гроб в с. Ковачевица. ГПНБ за 1925 г. [= Сборник Борис Дяконович], 181-186.

Миков 1937: В. Миков. Гробна находка от Горяни. – ИБАИ 11, 207-213.

Миков 1938: В. Миков. Халщадски находки от Държаница, Видинско и Рибново, Неврокопско. – ИБАИ 12, 341-347.

Миков 1940-1941: В. Миков. Разкопки в Родопите. – ГПНБМ, 27, сл.

Мирчев 1977: В. Мирчев. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Любча, Смолянски окръг. – АОР през 1976. С., 1977, 42-43.

Михайлов 1972: Г. Михайлов. Траките. София. 1-318.

Найденова 1986: В. Найденова. Скалните светилища в Тракия Поселищен живот в Тракия. Втори симпозиум 6-9 октомври Ямбол. Ямбол. 15-29

Николов, Масларов 1987: Николов, В. К. Масларов. Древни селища край Елешница. С.

Панайотов, Гиздова, Колева 1979: И. Панайотов, Н. Гиздова, Б. Колева. Разкопки на тракийската крепост в м. „Алков камък” при с. Костандово, Пазарджишки окръг. – В: Археологически открития и разкопки, София, 61-62.

Петрова, Кисьов 1983: Н. Петрова, К. Кисьов. Проучване на тракийските могилни некрополи при селата Борино и с. Грохотно. – АОР през 1982. Плевен, 37.

Попконстантинов Хр. 1893. Писма от Родопите, Писмо ХІІ, Средновековната твърдина Цепена, в.Свобода, бр. 1016 и 1017.

Радунчева 2002: А. Радунчева. Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rhodopica 2002/1-2. Смолян. 59-80.

Салкин, Байраков 2010: Салкин, А., Д. Байраков. Теренна археологическа експедиция – Велинград 2008”. Сб. „Цепина, Чепино, Велинград – хилядолетната история на Северозападните Родопи .23-24 окт. 2008 г., Велинград. 15-22;

Салкин, Байраков, Халачев 2009: Салкин, А., Д. Байраков, И. Халачев. Теренна археологическа експедиция – Велинград 2008”. АОР през 2008. София.772-774.

Тонкова 2007: М. Тонкова. Депа за дарове и дарове от късножелязната епоха от светилището при Бабяк, Западни Родопи. – в: ГНАМ (Годишник на Националния Археологически музей). София. 51-85.

Тонкова М., Гоцев Ал. 2008. Тракийско светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. София. 1-257.

Тончева 1984: Г. Тончева. Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България. – Thracia, 6, 71-93 с цит. лит.

Цветков 1979: Б. Цветков. Тракийско въоръжение от Разлог. МПК, 19, №1, 23-25.

Цончев-Милчев 1959: Д. Цончев, Ат Милчев. Разкопки в чашата на яз. „Батак”. – ИАИ, ХХІІ, 188-190.

Цончев 1959: Д. Цончев. Археологически разкопки в чашата на яз. „Батак”.– Археология, 1959, №3, 83-86.

Цончев 1960: Д. Цончев. Тракийско могилно погребение от Родопите от старожелязната епоха. – Археология, №3, 52-53.

Davies1930: O.Davies. Roman Mines in Europa. London, p.230

Domaradzka, Archibald 2002: L. Domaradzka, Z. Archibald. Excavation and studies. Pracha. 271-282.

Domaradzki 1994: M. Domaradzki.” Les lieux de culte thraces”. Helis III. Part One. Culture and religion in Northeastern Thrace. Sofia. 69-108.

Domaradzki 1986: M. Domaradzki. Sanctuaires thraces du lle-le millenaire av.n.e. – Acta Archaeologica Carpatica, XXV, 89-103.

Gotzev 2005: A. Gotzev. “Contributions to the study of the Thracian cult practices of the 1 st millennium B.S in Western Rhodopes”. The Culture of Thracians and their Neighbors. BAR International Series 1350.

Hänsel, 1976: B. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der unteren Donau (Beiträge für Urund Frühgeschichtliche Archäologie des Mittelmeer Kulrurraumes, XXVII), Bonn.

Tsontchev, 1941: D . Tsonchev. Le sanctuaire thrace près du village de Batkoun. Sofia.

Velkov 1952: I. Velkov. Der Vels im Kultus der Thraker. – In: Festschrift fur R. Egger I. Klagenfurt, 28-36

Димитър Благоев Байраков, редовен докторант

СУ „Св. Климент Охридски” – Исторически факултет

Катедра „Стара история, тракология и средновековна история”

Уредник на отдел „Археология” в ИМ-Велинград

ул. Владо Черноземски № 4

тел. 0359/52591

e-mail: dimitarbayrakov@gmail.com

ПРИЛОЖЕНИЕ №1: Карта на планински светилища в Западните Родопи

---