СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

Археологически открития и разкопки през 2009. 2010, София, 185-188.

Диана Гергова, Асен Салкин, Димитър Байраков

Въпреки столетния интерес към идентифицирането на прочутото, споменато от Херодот, про­рицалище на Дионис, изследванията върху организацията на свещеното пространството и практи­куваната обредност в многобройните светилища на бесите са все още недостатьчни. Освен теренните обхождания, изключение са изследванията на светилището на връх Бабяк и получените изключител­но важни резултати (Тонкова, Гоцев 2008).

На светилището на вр. Острец единствените сондажни проучвания са направени през 1989 г. от ст.н.с. М. Домарадски (1994).

През 2009 г. бе поставено началото на системното изследване на тракийското светилище на връх Острец.

В изследванията, финансирани от Община Велинград и Исторически музей Велинград, прове­дени в течение на 12 работни дни в края на юли и началото на м. август, участваха доброволците Гру Ларсен Китмито (Осло), Александра Лоурънс (Ню Йорк), Любомир Петров (Ню Йорк), Яна Демире­ва (Университет Джон Хопкинс), Тодор Герджиков (Пловдив), Пантелей Спасов (София) студенти от Държавния Университет в Жешув ‑ Полша. Техническата документация е на инж. Ат. Каменаров, оп­ределянето на монетите е направено от ст. н. с. Б. Божкова и ст. н. с. Б. Русева.

В резултат на дългогодишни иманярски набези голяма част от площта на светилището е без­възвратно унищожена. Една от задачите на екипа бе разчистването на терена, събирането на огро­мното количество керамика от унищожените пластове, както и издирването на всички неприбрани от иманярите метални находки на територията на светилището и по склоновете под него. В тази за­дача огромна помощ ни бе оказана от Директора на Горско стопанство Велинград г-н Гено Пеев.

Връх Острец, с височина 1433 м. е с две кулминации. Върху западната – ориентирана югоизток-северозапад, е разположено тракийското светилище, върху източната – Гергевана, се намират останки­те от няколко последователни християнски храма, но е откривана и тракийска керамика.

Проучванията през 2009 г. бяха съсредоточени върху най-висока част на западната кулминация на върха, оградена с каменна стена, видима в отделни участъци. В югоизточната част на светилището тя е ориентирана югозапад-североизток и е с хоросан. В останалите запазени участъци е отломен камък. В северозападния край на светили­щето е засечен малък участък от вероятно по-ранна стена, ориен­тирана изток-запад. Обхождани­ята на терена показаха, че по юго­западния склон има каменни раз­сипи, вероятно от също свърза­ни с устройството на светилище­то, оградни стени. Находки се от­криват по склона, извън основно­то пространство на светилището. Достъпът до него е от югоизток, където най-вероятно е бил и входа на светилището. Под северозапад­ния склон на Острец има воден из­вор. Общата площ на светилището в най-високата част на възвишени­ето е 60 м (ЮИ-СЗ х 50 м. ЮЗ-СИ).

Проучванията през 2009 го­дина бяха извършени в три основ­ни участъка, с цел да се изясни ха­рактера на съоръжението в източната част на светилището, където в резултат на иманярски изкопи е подкопана стена от ломени камъни, както и да се потърсят данни за устройството на светилището и из­следват неразрушени участъци.

В северозападната периферия на светилището бяха открити запазен участък от оградната ка­менна стена, както и неразрушен културен пласт, наситен с голямо количество фрагментирана кул­това керамика, няколко цели съда – (2 биконични с врязана украса, 1 глинена купа), прешлени за вре­тено, глинени култови предмети, монети от началото на 3-4 в.

В източната част на светилището след почистването на разбитите каменни стени и разрширя­ването на площта на проучване, бе установено наличието на правоъгълна сграда, ориентирана юго­запад-североизток, с вход на югоизточната стена, с размери 6 х 9 м. и с дебелина на стените от ломени камъни без спойка, с деб. 0.80, 0.70 и 0.60 м. Входът е от югоизток и има добре оформена и запазена се­вероизточна страница. Стените и лежат върху скалния материк. Сградата е била е покрита с кереми­ди. При входа и бе открит железен ключ. Във вътрешността на сградата бяха открити няколко брон­зови монети, отнасящи се към 4 в., както и следи от пожар.

В сондажа северно от сградата бе открита част от каменна дъга, ограждаща от северозапад зна­чителна концентрация на фрагменти тракийска култова керамика, накити и култови предмети. Тук бе открит и железен жезъл, завършващ с две змийски глави. Дръжката на жезъла, която завършва с втулка, е с канелирана украса. Змията, независимо от връзката и с други божества, се приема за без­спорен символ на родения от Зевс и Персефона Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан как­то с тайни нощни, така и с дневни церемонии, когато увенчаните с копър и тополови клонки негови поклонници размахвали във въздуха огромни „червени” змии. (Harrison 1962, 417-419). Жезълът под­сказва връзката на светилището с Дионис. Откритата в същия пласт бронзова фибула датира депони­рането на даровете в този участък в 2-3 в. Проученият малък участък дава основание да се предполо­жи, че в непосредствена близост до каменната сграда е съществувал участък за депониране на дарове.­Проучването му ще продължи през следващия сезон.

При почистването на раз­бития от иманяри участък, меж­ду каменната сграда и източната оградна стена на светилището, бе открит и фрагмент от мраморна оброчна плоча от римската стена.

При разчистването на те­риторията на светилището и по склона, бяха открити бронзови фибули-полуфабрикати от ран­ножелязната епоха (8-7 в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от зооморфни капа­ци на преносими глинени олтари с точен паралел в светилището на връх Бабяк (Тонкова, Гоцев 2008, 120-124), сребърен тетробол на Хистиея от І в. пр. Хр., монети на Констанций ІІ (сечени в Нико­медия, Константинопол и Теса­лоники), на Констанции Гал, Ва­лентиниан (сечени в Сисция през 364-375), Валент, Теодосий І (383-388 - сечени в Хераклея), както и неопроделяеми монети от края на 4 - нач. на 5 в. В ИМ Велинград се съхранява и предадено от граж­дани желязно умбо покрито с бронз и позлата от 2-3 в.

Археологическите матери­али и резултатите от първия се­зон на проучванията свидетелстват за продължителното функциониране на тракийското светилище от първите столетия на І хил. пр. Хр. до началото на 5 в. Откритите бронзови едноспирални фибу­ли от 8-7 в. Пр. Хр., някои от които вероятен брак, предполагат връзката на светилището с разполо­жен недалеч металообработващ център. Каменната сграда и успоредната на нея югоизточна оград­на стена дават основание да се предположи, че принадлежат може би на един от по- късните етапи от преустройството на светилището, вече през римската епоха. Каменната сграда, вероятно храмо­ва постройка, заедно със сградата в светилището от римската епоха при Баткун (Цончев 1944), дава възможност да се предположи наличието на общи принципи в пространствените решения на свети­лищата на бесите. За това свидетелстват и материалите от предримската епоха. Преносимите олтари, монетите, култовите предмети от Острец показват сходство с основните категории материали, от­кривани на светилището на връх Бабяк, както и на други тракийски светилища, и предполагат уни­фицирани ритуални практики. За тракийските традиции и същност на светилището свидетелства и откритата тракийска култова керамика, която, въз основа на откритите на Острец материали, може да се смята, че е продължавала да бъде произвеждана и през началните векове на н. е.

Резултатите от проучванията на тракийското светилище на вр. Острец са една точна илюстра­ция на сведенията за бесите, оставени от античните автори. Създадено в началните векове на І хил. Пр. Хр., светилището на бесите съхранило ролята си на свещен център и във времето след покоряването им от римляните. С мисията на Никита Ремесиански и масовото кръщение на планинците през 5 век, бесите – жреци и воини, се превърнали се в едни от най- ревностните привърженици на учението на Христа. Именно тогава те пренесли своите свещенодействия на североизточната кулминация на Ос­трец, наричана Гергевана, където са идентифицирани останки от раннохристиянска базилика и сред­новековни църкви. Мраморни декоративни фрагменти от украсата им са откривани и по склоновете на върха и по време на експедицията нови декоративни фрагменти бяха прибрани във фонда на музея.

Домарадски М, 1994. Светилище на връх Острец при Велинград В: Славиеви гори, Сборник, т.

І, Пазарджик, 126-136

Тонкова M., Гоцев Ал. 2008. Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа сре-

да. София

Цончев Д. 1944 г. Баткун. - Известия на историческото дружество, т.ХІХ-ХХ, 10-15

Harrison E. 1962. Prole gomena t o the St udy of Gree k Reli gion. London.