За траките беси, светилището на бог Дионис край Велинград и култовата керамика тип Цепина.

Димитър Байраков - уредник фонд "Археология" в Исторически музей-Велинград. Магистър по културология в СУ "Св. Климент Охридски" (2003 г.) и магистър по "Защита на културното и историческо наследство на Р. България" в СВУБИТ (2009 г.). Участник в международни и национални научни конференции и още много други.

Тракия и траките, като неделима част от историята на българските земи, винаги са вълнували и продължава да вълнуват умовете и въображението на учените историци, археолози, културолози, но и на всички хора, интересуващи се от история. В историографията отдавна са установени имената на отделни тракийски народи, на цели родове, на владетели, на видни аристократи и жреци, а също и имената на много реки, градове и планини. Макар тракийският език да не е запазен в своята цялост, отделни наименования се запазват и в съвремения български език.

Може би най-проучената територия от древните тракийски земи е тази на одрисите. От Тукидит знаем, че Терес „пръв създал силно царство за одрисите върху по-значителната част от останалата Тракия”. Според някои автори това говори за съществуване на Одриска държава и преди Терес. Последният успял да се възползва от сложната политическа обстановка в Тракия и в началото на V в. пр. Хр. създал силно Одриско царство. Тукидит споменава, че през втората половина на V в. пр. Хр. владенията на одрисите се простирали между устията на реките Нестос и Истрос. Все пак съмнително остава, до колко одрисите са имали реална власт по долината на Стримон, във високите планински части на Родопите и в Северозапада, където трибалите никога не били подчинени. Известни са също така и отделни моменти от историята и култовете на гети и, но единствено бесите, царско-жречески род от сатрите, си съперничат по популярност и слава с одрисите.

Може би най-интригуващо е описанието, което специално им прави Херодотвъв връзка със похода на персийския цар Ксеркс срещу елините. Бесите се отнесли с пренебрежение към персите и единствени не им изпратили земя и вода, като по този начин отказали да признаят тяхното върховенство и да им се подчинят.

Ето какво пише самият Херодот в своята „История”:

“Сатрите, доколкото знам, още не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис; прорицалището се намира в най-високата част на планината; измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите, жрица дава прорицанията точно като в Делфи – няма нищо по-различно.”

Няколко века по-късно във връзка с похода на римския пълководец Марк Крас към Тракия и Мизия, римският автор Дион Касий /150-235 г./ споменава бесите във връзка с отнетото от тях светилище на Дионис, което било дадено на одрисите. Този чисто политически акт едва не коства загубата на цялата Тракия, която е увлечена във въстание, водено от беския жрец Вологез, който първо победил и убил одриския цар Раскипор (сина на Котис), а после, само с името си на жрец, отнел войската на чичо му (Реметалк) и го принудил да бяга. След кървавото потушаване на въстанието, бесите все по-рядко се споменават в изворите.

Присъствието на траките в древните извори е значително на фона на други съседни народи, с които елините са в контакт. Интересът към тях датира още от късната бронзова епоха без прекъсване. Траките имат шанса да са обект на повишено внимание и съответно да бъдат описвани през всички времена – от Омир, до неоплатониците и съответно от византийските писатели, поне до ХІІ в. И докато тракийските крайбрежия, около елинските градове са обект на наблюдения още от древността, а днес са най-добре проучени в археологическо отношение от всички останали райони, не така стоят нещата с вътрешността на Тракия.

Поради липсата на достатъчно систематизирани и подробни данни, не достатъчно изяснено е как траките от вътрешността си взаимодействат с елините и с народите от Източното Средиземноморие. Още повече, че траките не са ни оставили описания на собствените си ритуали, първо защото те са мистерия, която трябва да се опазва от непосветените и второ, защото езикът им е свещен и не бива да бъде изписван. В редките случаи, в които е има запис на тракийски, това е направено с гръцки или латински букви, но записаното остава обвито в неяснота и скрито за нас. Поради това е нужно да се преосмислят отново много от данните, с които разполагаме както от елинските наблюдатели на тракийската древност, така и от археологическите проучвания.

От тази позиция много интересен и перспективен за изследване изглежда района на Северозападните Родопи, който продължава да бъде сравнително по-слабо проучен от археолозите, в сравнение с други части от древна Тракия. Не достатъчно изяснени са въпросите около ролята, която са играели в древността тези вътрешно-тракийски земи както по отношение на търговията с околните племена и народи, така и при преноса на идеи от и към тях. Едни от първите изследователи на Западните Родопите, каквито са Стефан Захариев, Полихроний Сирку и Стефан Веркович, свързват този район и в частност Чепинската котловина с тракийския царско-жречески род на бесите. Техните изводи са разширени и допълнени от чешкия историк Константин Иречек, от Гаврил Кацаров и много други. През следващите десетилетия на 20 век, голям принос в проучванията свързани със траките беси от района на Западните Родопи правят автори като В. Миков, Д. Цончев, А. Милчев, М. Домарадски, Н. Гиздова, А. Шопова и много други.

Освен изключителни войни, бесите били и силно религиозен народ, почитащ вечно възраждащия се единствен бог – Слънцето. Тази почит археологически е засвидетелствана в множество керамични фрагменти и няколко цели съда, открити в миналото на територията на Чепинско и в други райони из Родопите. Керамиката е с украса от различни геометрични фигури и соларни (слънчеви) знаци, сред които са свастиката, спиралата, фалосът, а също и отделни човешки фигури и цели процесии, изобразяващи отделни обредни практики. Вероятно тези послания са свързани с обредните практики на траки-орфици, изповядващи култа към тракийския бог Дионис в неговия слънчев образ. Понеже е открита за пръв път на крепостта Цепина (Чепинско), тя носи названието „тракийска култова керамика от група Цепина”. Може съвсем спокойно да се каже, че тази керамика е един от основните отличителни белези на материалната и духовна култура на жреците на бога Слънце – траките беси. Датировката на тази керамика все още е спорна, но все повече се налага мнението, че тя е значително по-късна, отколкото първоначално се предполагаше. С известна предпазливост може да предположим, че керамика Цепина се произвежда от VІ в. Пр. Хр. насетне, като употребата и е сигурно засвидетелствано за ІІІ-ІІ в. Пр. Хр. Това е и времето, в което, в следствие на нарасналата политическа и икономическа власт на тракийските владетели, тракийския орфизъм видимо започва да се „оповестява” и излиза от тайните мистични общества на посветените аристократи, за да придобие по-широко разпространение.

Явно е, че тези съдове така богато украсени с множество слънчеви символи, които дори следват определена иконография, са използвани за целите на слънчев култ. Този култ е свързан с бог, чието име не е записано на тракийски, но както вече стана ясно, траките са имали късмета да бъдат съседи с елините и да попаднат в тяхното полезрение. Според Херодот, траките почитали Арес, Дионис и Артемида, а отделно от народа, царете почитали Хермес. Не е ясно дали при бесите се следва подобна последователност при подредбата на божествата, но може да се предположи, че керамиката тип Цепина, която се намира в големи количества из различни обекти, е продукт на масова мистериален култ към бог с изявени соларни черти. Този бог е познат на елините чрез неговия превод-означение като Дионис и е възприеман като оргически бог на виното, на веселието, но и на обсебеността и на екстаза.

И действително, в последните няколко години в района на Чепинско (Велинград), екип от учени (от различни сфери на науката) започна да документира и проучва редица светилища, селища, надгробни могили и дори зидани гробници, които изследователите свързват с тези толкова загадъчни и непокорни тракийски жреци и войни.

От 2008 г. археолозите от Исторически музей-Велинград започнаха системни теренни експедиции, сондажи и редовни разкопки със задачата, да се създаде една прецизна археологическа карта на Велинградска община. През 2009 година усилията продължиха в тази насока и обхватът на работа се разшири. Започнаха редовни разкопки с участието на полски студенти и доброволци от няколко държави на тракийското светилище намиращо се на връх Острец. Проучвания бяха извършени и на още няколко тракийски обекта сред които скалното светилище в м. Славеева скала и тракийската могила със зидана гробница в нея в м. Станиловец. Предстоят разкопки на още няколко обекта, сред които са тракийското укрепено светилище в м. Калето и скалното светилище в м. Марина черква. Резултатите от тези дейности се публикуват в специални сборници и статии посветени на културното наследство на региона, а също така и в интернет сайтове.

Въпреки труднопроходимия терен, откритите нови археологически обекти – скални тракийски светилища, хоризонтални минни галерии, големи селища с каменни жилища, некрополи, могили, визират силно тракийско присъствие през късножелязната и римска епохи, което определя тракийското племе беси не само като жреци на бог Дионис, но и като силно свързани с добива на метал (включително злато и сребро) и търговия със съседните тракийски племена, с елините и по-късно с римляните.

Изводите от проучванията, показват категорично, че в Чепинско и по северните и западните склонове на Родопите се развива и утвърждава една специфична материална и духовна култура, която има своите отлики от останалите части на Тракия, но която е неделима част от общите процеси в региона на Източното Средиземноморие.

По време на провелата се във Велинград кръгла маса, под мотото „Музеи и културен туризъм”, се зароди идеята Община Велинград и Исторически музей-Велинград, да кандидатстват по европейски програми за развитие на културния туризъм, който да превърнат някои от най-значимите археологическите обекти в региона в туристически атракции. Предвижда се тяхното пълно проучване, реставриране и експониране, както и изграждане на необходимата инфраструктура, за да станат обектите достъпни за туристите.

Освен това ИМ-Велинград предвижда, да се създаде археологическа експозиция в сградата на музея, която по един модерен и атрактивен начин, да запознае обществеността и гостите на града с културно-историческото минало на Чепинския край.