Rock sanctuaries in Western Rhodopes

2012-01-01T10:10:00.000-08:00

Rock Sanctuary “Slaveeva Skala” near Velingrad

Dimitar Bayrakov

PhD student at “St.Kliment Ohridski”, Sofia University

Department Ancient history, Thracian studies and Mediaeval history

(Резюме)

Скално светилище в местността “Славеева скала”, Велинградско

Димитър Байраков

Докторант в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Катедра Стара история, тракология и средновековна история

Настоящата статия има за задача да запознае научните среди с един нов и непознат археологически обект, намиращ се в района на град Велинград (Западни Родопи). Обектът на изследване представлява планинско скално светилище, притежаващо всички характерни белези на познатите в литературата скални култови комплекси от района на Средните и Източните Родопи и останалите части от древна Тракия. Текстът на публикацията представя резултатите от проведените на обекта археологически разкопки и прави някои изводи за култовите и обредни практики, извършвани там.

Целта на изследването е да определи характера на обекта като планинско скално светилище и да покаже връзката му с други аналогични обекти от същия или от други по-отдалечени райони, които пряко си кореспондират и заедно попадат в една и съща контактна зона, а именно тази на Източното Средиземноморие.

In 2001, while being a student at “St. Kliment Ohridski” university in Sofia, Department of History and Cultural Studies, I enrolled for a Student Practice Program during which I conducted a field study of an unknown archeological monument situated in the Slaveeva Skala locality near the town of Velingrad.(See Figure 1a and 1b)

The objectives of the study were to determine the exact location of the monument, its geographic boundaries and chronological timeframe, as well as identifying its type – a village, a sanctuary, or a necropolis.

Figure 1a:

At the very early stage of the study, I proposed the hypothesis that the monument was a place of religious significance and belongs to the type well-known in archeological literature as rock sanctuaries.

The findings of the field study I included in my graduation thesis[1] Rock Sanctuaries in the Western Rhodope Mountains. The main emphasis of my work was on the complexity of religious practices in the studied sanctuary as well as drawing analogies between the practices in similar archeological monuments in the Western and Eastern Rhodope Mountains and mountain regions in other parts of the country.

In 2005, an international conference dedicated to the rock-cut sanctuaries and sacred places of the ancient Thracian, Paleo-Balkan, and Anatolian peoples was held in the town of Stara Zagora, and the findings about the sanctuary in the Slaveeva Skala locality were presented for the first time to its participants (Bairakov 2005).

In 2008, the first national conference Tsepina, Chepino, Velingrad – the Millennial History of the North-Western Rhodope Mountains took place in Velingrad. I was a speaker at the conference and presented the new findings about the characteristics of the rock sanctuary in the Slaveeva Skala locality.

In March 2009, the rock sanctuary in the Slaveeva Skala locaity was officially registered on the Archaeological map of Bulgaria[2], and in September, probing excavations were made at the site. The results of the excavations were included in the Reports of the National Archeological Institute and Museum affiliated with the Bulgarian Academy of Science for the year 2010.(Salkin, Bayrakov 2009: 191-192)

Figure 1b:
In the present article, along with a summary of the collected data from the field research of the rock sanctuary in the Slaveeva Skala locality, I would like to present a few theories about the religious practices performed in the sanctuary.

The reviewed archaeological monument is situated about 5.5 kilometers west of the town of Velingrad, in the mountain massif of Alabak, where there is a rock formation known as Slaveevi Skali (Zoinski 1983: 111). Slaveevi Skali runs on a slanted eastern slope, which on its west side reaches the saddle of Samara, and on its east side touches the foot of the valley of Chepino. One of the formation Slaveevi Skali , marked as “Slaveeva Skala” on topographic maps, stands out because of its uncommon shape and height of over ten meters.

The Slaveeva Skala rock itself spreads on the easternmost part of a bigger rock formation, made up of a multitude of granite rocks of different shapes and size. The rock formation is about two square kilometers wide, with an orientation along an east-west axis (Kanev 2009: 26).

The location of the Slaveeva Skala rock reveals a vast panorama of the valley of Chepino to the east and mount Ostrets (1369 meters) to the south, as well as of the western part of the Rhodope Mountains with their mount Syutkya (2186 meters). What is more, to the south-east, mount Milevi Rocks (1593 meters) can be seen, and to the north, mount Arap Chal (1834 meters) and mount Elin (1551 meters) are in sight.

The Slaveeva Skala locality has a direct line of sight with a lot of significant places:

- Тo the east, with the fortress of Tsepina, which is north of the village of Dorkovo and the ancient Thracian sanctuary there (Gizdova 1990: 75-81; Arnaudov 1994: 29-30)

- Тhe Alkov Kamak locality, which is about three kilometers away, north-west of the village of Kostandovo (Cholev et.al 1968: 31; Records 1990:1-3)[1]

- The Elenski Kladenets locality, east of the town of Velingrad, situated at the foot of mount Busak (Cholev et al. 1968:33);

- The Thracian village located in the Pechkovets locality, west of mount Busak (Cholev et al.1968:33)

- The Thracian village south of the foot of mount Strazha, to the left of the highway running between Velingrad and Pazardzhik (Cholev et al. 1968:33);

- Mount Kaleto, which is 5.5 kilometers east of the town of Velingrad, where there is an ancient Thracian fortress (Salkin, Bairakov 2009, 2010);

- The Kumanitsa locality, which spreads north-west of the village of Kostandovo, and is immediately adjacent to the village itself. (Cholev et al. 1968:33).

To the south, the Slaveeva Skala locality has a direct line of sight to:

- the sanctuary at mount Ostrets (Domaradski 1990, 1994);

- mount Veliitsa (1712 meters) to the south-west . From the mount to the west, a big Thracian- Roman sanctuary at mount Babeshka Chuka is visible (Domaradski 1999; Tonkova, Gotsev 2008).

The survey detour of the region, done in 2011, discovered that on the ridge of the mountain, east of the Slaveeva Skala locality, there are many cascading terraces where the uneven ground had been flattened, a fact that can be considered to be a result of human activities from ancient times. This conjecture will need to be proven through further archaeological studies. About 350 meters east of the Slaveeva Skala locality, there were signs of many treasure-hunters pits[4]. They were mainly found on the eastern side of the basis of a not so high rock formation. The open space under the rocks revealed a small, slanted to the east, meadow, the size of about 20 by 10 meters. In the pits and around them there were thousands of fragments of broken ceramicsas well as several whole ones and fragments of clay spoons (See Figure 2a,2b,2c).

Figure 2a:

Figure 2b:

Figure 2 c:

In the August-September timeframe in 2009, the Historical Museum of Velingrad initiated and carried out probing excavation work in the place where ceramic fragments were found. The excavations were preceded by geodesic filmed surveying of the terrain with a subsequent marking out of the areas destroyed by treasure hunters. After the excavations, the terrain was filmed again by geodesic surveyor[5]. All the changes in the layers to which the probe reached were recorded, together with some specific piling of stones, among and under which broken pottery was discovered to be laid. The excavations were five by four meters, east-west orientated. In 2009, the depth of the excavations reached 0.5 meters (See Figure 3).

Figure 3:

Our team[6] found out that at the bottom of the rocks, on their east side, religious and ritual practices had been performed, the most typical of which was crashing of the ceramic dishes after being used in the ritual. Of particular interest are the little clay spoons,which must have played an important role in the rituals performed at this sanctuary.

The archaeological artifacts collected date back to the Bronze Age and Iron Age (Bayrakov 2005). The artifacts are fragments of ceramic dishes of diverse shapes, size, and ornamentation. The structure of the ceramics is rough and in most cases with lots of different impurities, which are yet to be inspected. The ceramic artifacts that are found are severely crashed and that is why, it is presently hard to recover the full shape of a single dish. All dishes found were made by hand or with the help of a slow wheel. The surface is roughly polished, and the edge of breaking is quite often with a dark rim. The prevailing fragments are light brown, but dark brown ones can be seen, too. The pottery artifacts that prevail present some types of bowls, cups, and big-volume bowls. Their decoration and shape show characteristics of the late Bronze Age and the early Iron Age. For that reason, due to the composition of the ceramic substances of that period, it is hard to give a more precise dating. However, analogies can be drawn to a number of similar artifacts found in sites, such as the Skaleto locality near the village of Tsrancha (Domaradski 1986).

Although, in the literature of archaeology, attempts have been made to interpret forms and ornamentation, and even a search for a symbol language has been made, in the decorations on the dishes from the late Bronze Age and the Early Iron age in the Rhodope Mountains, the researchers are cautious. Something to consider is the conservatism in ceramic decorations that can be traced both on the territory of the Western Thrace and on the island of Thassos (Leshtakov 1990:1-17). The complexity of the problem lies in the fact that certain decorative elements persist throughout centuries without being influenced by the fashion set up in different Eastern Mediterranean cultural centers. This is especially true for the Western Rhodope Mountain region, to which the Slaveeva Skala locality belongs.

There are reasons for the researchers to be cautious about the dating of the Slaveeva Skala monument. The excavations were not as thorough as they could have been, and that poses a lot of unknowns before the research team. Hopefully, in the coming years, the archaeological survey of the monument will be fully completed and will provide more precise data.

About ten meters south of the excavations, a megalithic tool similar in shape to a dolmen was found. I will refer to it, for the purpose of clarity, as megalith №1 (See Figure 4). It is made of two parallel stones, put lengthwise side by side, supporting a third stone wedged in between. The three stones form a slot, south-north orientated, which is slightly wider in its northern side. The basis on which the three stones are placed is a horizontal flattened rock, part of which is the two bigger stones, and in between them, a smaller one is placed. The overall length of the megalith in its longest part does not surpass three meters, whereas its width, at some points, is a little over two meters.

Figure 4:

In order to come up with more concrete conclusions about the megalithic tool, further research needs to be done.

Although the research in the Slaveeva Skala locality is not over, the following hypothesis concerning the characteristics of the monument can be made.

The monument had religious significance and was used as a sanctuary. Its location is on an open eastern slope, which allows for great visibility in each direction. It can be assumed that the rocks had acted as a guide to the believers coming to the sacred location. The view that reveals from the rocks is also important, since similar sacred monuments with similar geographic locations have been found all over the East Mediterranean region.

The megalithic facility found is most probably connected to the ritually broken pottery, placed on the north, right in front of the opening. Further research can confirm or disprove human interference in the shaping of the rock, but even if there is no human intervention, which does not mean that the rock could not have played an essential role in the cult rituals.

The cult ritual performed at the Slaveeva Skala locality is typical of the vast majority of rock monuments in the high mountains in ancient Thrace, but it has its own specific characteristics as well. The large amount of shattered ceramics deposited between the rocks, as well as the lack of animal bones, suggest an early cult embodying reverence for the rock and its role as a gate to the afterlife. Similar cults are often found in other rock sanctuaries in the Eastern Mediterranean region. According to Valeria Fol (Fol 2007: 109), these monuments are typical places for showing adoration and respect for the divine power , since they were thought as an entrance or an exit through which believers could have come in contact with the divine mind.

Most probably, the religious rituals performed at the Slaveeva Skala locality are specific to the northwestern Rhodope Mountains region. This is inferred by the little clay spoons with short handles, which we think had had ritualistic rather than everyday usage. Also, the spoons could not have been used in forming the metal, since there is no metal residue on their surface or around.

The findings of wholly preserved or fragmented clay spoons undoubtedly suggest a certain type of ritual related to ritual dining, later found in the religious practices among the Southern Slavic peoples (Lozanova 1991:3-13). These dining rituals had been symbolic rather than real. The spoons themselves, shattered and placed among the other ceramic fragments, suggest that they had served a ritual practice. Their shape, size, and the material they had been made of do not suggest that the spoons had been used for actual dining. They might had been used for pouring sacred liquids.

Figure 5:

Other important signs of ritual cult practices in the Slaveeva Skala locality are the rocks themselves and the possible traces of human interference on their surface and arrangement. During the expeditions initiated by the Historical Museum in Velingrad in 2008-2009, a number of rocks with different shapes and sizes were found in the Slaveeva Skala locality (See Figure 5). Those rocks, however, have not been researched yet by a specialist to prove or disprove human interference. Similar rock-cut monuments have been found west of the Slaveeva Skala locality, as well as in the nearby localities of the same mountainous massif: Kerachin Kamak, Marina Cherkva, Bozhkov Grob, Ulichkite, Dimov Kamak, and Pechenezhki Skali.

The most interesting of the localities listed above seems to be Marina Cherkva (See Figure 6a, 6b 6c and 6d), located 2.4 kilometers northwest of the Slaveeva Skala locality. During the Velingrad 2009 Archeological Expedition many fragments of Thracian ceramics were found there, and they are yet to be studied. Now, it can be said that the ceramics found there bears some similarities in the making, composition, decoration, and shapes to the fragments found in the Slaveeva Skala locality. This might be an indication that once the whole area had been a Thracian village or a sanctuary. In 2009, excavations in that place were planned but never carried out due to lack of finances. Still, a geodesic pictures were taken, which can be of great assistance in further excavations.

Figure 6a:

The origin of the name of the Marina Cherkva locality is of interest. According to Hristo Maslarov, who was the first to organize the archaeological meeting in the village of Kamenitsa in 1909, the name of the area comes from the ruins of a church found there which had been destroyed when the Turks had invaded the Rhodope Mountains. Stone ruins can indeed be seen in the area, which could definitely belong to the old church.

In the Eastern Rhodope Mountains and Strandzha Mountain, the cult of St. Marina has been dated a lot earlier as back as before Christianity had come in the region. A similar analogy sounds feasible and gives grounds for the ritual practices performed in the western Rhodope Mountains about one thousand years B.C.

Figure 6b:

Although the research of these high mountain monuments, which can definitely be considered as rock sanctuaries, is still in its early stages, some results are already present. The localization of the archaeological sites, as well as the primary archeological research carried out shed light on how these rock-cut monuments had appeared and functioned in the late Bronze Age. The main objective of the future research will have to focus on the analysis of the cultural, historical, and typological connections between these ritual sites in the Rhodope Mountains, including the Slaveeva Skala monument. Future archeological, archaeo-astronomical, and geophysical research will prove or disprove the conclusions that have been drawn so far.

Figure 6c:

In conclusion, the act of the official adding of the Slaveeva Skala monument, which I define as a sanctuary, on the archaeological maps is a step in the widening of the traditionally researched areas related to the reverence for the rock in the ancient times. This reverence had found its expression in establishment of such places of faith. The purpose of this research was to prove that the Slaveeva Skala monument has characteristics of a ritual monument, along with its own characteristics. At the same time, its similarities to other sanctuaries in the Western Rhodope Mountains, Strandzha Mountain, Pirin Mountain and some other more distant mountain massifs were shown, too. On the basis of different geographic, typological, archaeological, and cultural evidence showing and proving some similarities, this research can situate the Slaveeva Skala monument, together with other similar sanctuaries, with which it is in some kind of connection, within the boundaries of the same zone, that of the eastern Mediterranean region.

Figure 6d:

Bibliography:

Arnaudov 1994: Arnaudov, Al. Iz minaloto na Severozapadnite Rodopi. – In: Slavievi gori. Sb. t. I. Pazardjik. (in Bulgarian)

Bayrakov 2005: Bayrakov, D. Skalno svetilishte (“sveshtena teritoria”) v mestnostta “Slaveevi skali” – Zapadni Rodopi. – In: International conference: “The rock-cut sacred places of Thracians and other Paleo-Balkan and Ancient Anatolian Peoples.” 2-6 Nov. 2005, Stara Zagora. 2005 г. (summary).

Gergova 1980: Gergova, D. Trakiiskata drevnost v Zapadnite Rodopi. – Rodopi, kn. 3. (in Bulgarian)

Gizdova 1990: Gizdova, N. Trakiiski obekt na krepostta Cepina. – In: Trakiiskata kultura v Rodopite i gornite porechia na rekite Marica, Mesta i Struma. Smolian. (in Bulgarian)

Dermendjiev, Valev, Kaloianov 1988: Dermendjiev, Vl., P. Valev I St. Kaloianov. Parvichna dokumentacia i interpretirane na skalnite vdlabvania v mestnostta “Kozi kamak” v Zapadni Rodopi. – In: Interdisciplinarni izsledvania. XV. (in Bulgarian)

Domaradzki 1986: Domaradzki, M. Rannotrakiiska keramika ot kultov obekt v m. Skaleto pri s. Crancha, Blagoevgradski okrag. – Archeologia, XVIII, kn. 2. (in Bulgarian)

Domaradzki 1994: Domaradzki, M. Svetilishte na vrah Ostrec pri Velingrad. – In: Slavievi gori. Sb. t. I. Pazardjik. (in Bulgarian)

Domaradski, M. et al. 1999. Pametnici na trakijskata kultura po gornoto techenie na r. Mesta. Razkopkii prouchvania, XXVI. (in Bulgarian)

Zoinski 1983: Zoinski, Il. Pazardjishki okrag. Patevoditel. Sofia. (in Bulgarian)

Kanev 2009: Kanev, G. Estetika na relefa – chast ot geografskoto obrazovanie i resurs za ustoichivo razvitie. – Geografia, 21-26. (in Bulgarian)

Leshtakov 1990: Leshtakov, Kr. Ukrasa na kasnobronzovata keramika ot vrah Alada v Iztochnite Rodopi. – Archeologia, kn.1. (in Bulgarian)

Salkin, Bayrakov 2009: Salkin, A. i D. Bayrakov. Sondajni prouchvania na vrah Kaleto, grad Velingrad. In: NAIM-BAN-AOR prez 2008 g. 2009 g. Sofia. (in Bulgarian)

Salkin, Bayrakov 2009: Salkin, A. i D. Bayrakov. Sondajni prouchvania na skalno trakiisko svetilishte v m. “Slaveeva skala” – Velingrad. . In: NAIM-BAN-AOR prez 2008 g. 2009 g. Sofia. (in Bulgarian)

Salkin, Bayrakov 2010: Salkin, A. i D. Bayrakov. Terenna arheologicheska ekspedicia – “Velingrad 2008”. – Sb. Cepina, Chepinsko, Velingrad – hiliadoletnata istoria na Severozapadnite Rodopi. Velingrad, 23-34 okt. 2008 g., Sofia, 2010. 15-22. (in Bulgarian)

Record 1990: 103, obekt 40-42. In: Trakiiskata kultura v Rodopite I gornite porechia na rekite Marica, Mesta I Struma. Smolian. (in Bulgarian)

Tonkova, Gozev 2008: Tonkova, M., Al. Gozev. Trakiiskoto svetilishte pri Babyak I negovata arheologicheska sreda. Sofia. (in Bulgarian)

Fol 2007: Fol, V. Skalni toposi na viarata v Iugoiztochna Evropa i v Mala Azia prez drevnostta. Sofia. (in Bulgarian)(English summary)

Cholev i kolektiv. 1968: Cholev, M., P. Petrov, A. Shopova i Iv. Angelov. Chepinski krai. Velingrad. Plovdiv. (in Bulgarian)

Lozanova 1991: Lozanova, Galina. Mortuary feasts among the South Slavs. – Bulgarian Ethnology, N 1.

[1] The presentation of my graduation thesis took place in July 2003 in the Department of History and Cultural studies at the “St. Kliment Ohridski” Sofia University.

[2] The Archeological Map of Bulgaria is compiled by the National Archeological Institute and Museum affiliated with the Bulgarian Academy of Science.

[3] According to excavators I. Panayotov and N. Gizdova – a village, most probably a sanctuary; oval clay tools, fire pits, fragments from a cult fire pit from the early Iron Age, partially affected by Roman Late Antiquity buildings (Record 1990: 103, exhibits 40-42.

[4] The excavation camp is 1130 meters above sea level.

[5] Special thanks to Atanas Kamenarov, the engineer who took geodesic pictures and who is the author of the documentation.

[6] Excavation director was Asen Salkin, and assistant director was Dimitar Bayrakov.

2012-01-01T09:36:00.000-08:00

ПРОБЛЕМИ НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПЛАНИНСКИТЕ СВЕТИЛИЩА В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

Сборник с доклади от Юбилейна национална научна конференция с

международно участие “Човекът и Вселената”, първо издание,

Декември 2011, под печат

PROBLEMS OF THE RESEARCH OF THE MOUNTAIN SANCTUARIES IN WESTERN RHODOPES

Dimitar Bayrakov, PhD St.

“St. Kliment Ohridsky” Sofia University – Faculty of History

Department of Ancient History, Thracology and Mediaeval History

The main idea of the article is to review some problems that the archaeological investigation faces in the field of the Thracian mountain sanctuaries in Western Rhodopes.

The first point of this summary is a brief representation of the archeological investigations' history of the mountain sanctuaries in the mentioned area - from the very beginning and the first explorers to the modern times. It also regards the archeological investigated mountain sanctuaries divided on a geographical basis. They are distinguished in three groups to facilitate the analysis.

The second part consists information about the typology of the cult places in the region. It considers the different types of the mountain cult places, including mountain sanctuaries, tombs, ritual pits and etc. The main problem here is to present the different type of offers in mountain sanctuaries in Western Rhodopes.

The article gives an opportunity to make some summarizes and conclusions on the already collected material on the mountain sanctuaries in the Western Rhodopes.

Key words: ancient Thrace, mountain sanctuaries, Western Rhodopes, Thracian cult places

Теренните археологически проучвания и експедиции в Западните Родопи продължават вече няколко десетилетия. Натрупана е значителна археологическа, епиграфска и нумизматична информация, голяма част от която е публикувана в множество статии и монографии.

Повечето археологически обекти в Западните Родопи са регистрирани основно чрез метода на теренните обхождания. Само една малка част от тях са проучвани, предимно чрез сондажи и по-рядко с редовни и продължителни разкопки. Липсата на достатъчно на брой цялостно проучени и публикувани планински светилища се дължи най-вече на тяхното разположение в най-високите, скалисти и трудно достъпни части на планината. Това поставя препятствия пред опитите да се посочат по-точно техните функционални характеристики, структура и белези.

Настоящата статия прави опит да проследи хронологически основните публикации, свързани с различните типове култови обекти, като акцент е поставен върху планинските светилища от І хил. пр. Хр. Засегнат е въпросът за връзките, които са установени между различните типове култови обекти (планински светилища, некрополи и пр.) през разглеждания период. Специално внимание е отделено на откритите при разкопки обредни дарове и култови съоръжения, както и на опитите да се установят по-точни критерии при определянето на един обект като планинско светилище.

І. История на проучванията на култовите обекти от типа на планинските светилища в Западните Родопи

Първите сведения за археологически останки в Западните Родопи датират още от края на ХІХ и началото на ХХ в. Описани са главно някои могилни некрополи, рудни находища и останки от стари селища и свети места[1].

В началните десетилетия на ХХ в. проблематиката за култовите обекти на траките и техните планински и скални светилища все още не е ясно формулирана. Това важи с пълна сила и за разглеждания район на Западните Родопи.

Пръв върху ролята на скалата в култа на траките обръща внимание д-р Иван Велков през 1952 г.[2]След него обаче в продължение на около двадесет години тази тема не е развивана.

От 70-те години на ХХ век започва първият етап от проучването на тракийските култови центрове в Западните Родопи. През този период постепенно е натрупана информация за голям брой култови места в планинските масиви, но интересът към тази тематика остава все още периферен. Основен принос в развитието на тракийската археология на култа през този период има полският учен проф. М. Домарадски. В края на 70-те години, като ръководител на експедицията по Струма и Места, той формурира и обособява проблемите на „светите места” в Древна Тракия. Домарадски взема участие във всички важни за тракийската култова археология проучвания в този регион. В рамките на „Национална комплексна научноизследователска програма „Родопи” в периода 1974 до 1979 г. са регистрирани общо 186 археологически обекта от различни епохи по билото на западните и южните склонове на Дъбраш. Информацията, събрана по време на теренните обхождания на „експедиция Места”, е допълвана чрез сондажни проучвания на избрани обекти[3]. Такива са тези при селата Долен[4], Ковачевица[5], Сатовча[6], Црънча[7], Бабяк[8], Гостун[9], Господинци[10], Осина[11] и Фъргово[12]. Важни данни за културата на траките в Северозападните Родопи дават разкопките, проведени от Домарадски и екип на светилището на връх Острец – до Велинград[13]. В продължение на няколко сезона, между 1976 и 1985 година, са направени и проучвания на тракийски обект в м. Алков камък[14], които са част от т. нар. „Експедиция Бесика”. Обектът е определен от разкопвачите като светилище, но за съжаление не е цялостно публикуван. Друг значим обект в същия район, който е проучван няколко десетилетия, е тракийският обект на крепостта Цепина, до с. Дорково[15].

Системна работа по събиране на информация за такива обекти започва едва през 80-те години. През този период се изработва и система от критерии, които да разграничат светилищата от останалите археологически обекти[16]. Проучват се някои важни култови центрове, а в научната книжнина се появяват редица разработки, които са посветени специално на тракийските култови обекти[17]. Направен е, както критичен преглед на съществуващите в литературата до този момент подходи към тази проблематика, така и характеристика на различните видове „свети места” – планински светилища, култови обекти върху възвишения в равнината, светилища до скали и пещери, в близост до извор или река, ямните светилища. Обърнато е внимание и на взаимовръзките между некрополите и разположените в близост до тях светилища[18].

Установено е, че култовите места не винаги са разположени на най-високите върхове или възвишения в околността, но винаги имат отлична видимост и скалисти участъци[19]. Забелязани са специфични характеристики на култовите обекти, които са често срещани: обособеността им от планински вериги, които са свързани с една или няколко седловини, или наличието на тераси и подравнявания на терена около светилищата; наличието на пещери и дупки в скалите, на стари и величествени дървета и дъбрави; изложението на планинските светилща спрямо посоките на света[20] и въобще добрата видимост от и към обектите; липсата или наличието на землен насип, изграждането на оградни зидове, маркиращи свещената територия и пр.[21]

Повтаряемостта на изброените характеристики помага за постепенното извеждане и определяне на отделни повтарящи се критерии в литературата, според които един археологически обект може да бъде определен като „планинско светилище”. Към тях могат да се добавят различните видове съоръжения, които са открити и публикувани по време на археологическите разкопки: олтари; депа за дарове; скални изсичания; постройки с различни функции и пр. От всичко казано до тук може, да се направи изводът, че проучванията, свързани с култовите практики в планинските светилища, са навлезли в нов етап.

В периода 2001-2002 г. е реализиран теренен проект „Тракийски светилища в Западните Родопи и Пирин.”[22] Едно от главните достойнства на излязлата през 2003 година публикация е нейният комплексен подход към древнотракийските култови обекти, който включва използването на специалисти в различни научни области. Археологическата част на изследването е разделена на няколко части, обхващащи кратка история на проучванията на тракийските светилища, състояние на съвременната изворова база, географски обхват и характеристика на разглежданата територия и критерии за разпознаване на светилищата в Западните Родопи и Пирин. Направен е и опит за систематизация и групиране на тракийските светилища по определени географски и геоморфоложки признаци.

Първата група включва светилищата, разположени в най-северните хълмове, които граничат с долината на р. Марица. От тази група е обърнато внимание на онези култови центрове, разположени по северните склонове на Родопите – над равнинната част на север, но и под централното било на планинския масив в южна посока.[23] От запад на изток, това са обектът при крепостта Раковица, комплексът от ритуални ями на изток от М. Белово в м. Извора, Долна Веселица, Хайдушко кладенче и обектът при с. Дебращица.

Втората група включва сакрални центрове, разположени по билото на рид, в участък, където има скалисто възвишение и визуална връзка между тях. На север, такива са светилището при връх Милеви скали и до известна степен обектът в чашата на яз. Яденица. Към същата група се включват и почти всички обекти по рида Дъбраш.

Третата група култови места включва паметниците, разположени в равнинната част на разглежданата територия – Чепинската котловина. Такова е светилището на връх Острец.

Засегнат е проблемът за пътищата през Западните Родопи и тракийските светилища, а също така е обърнато сериозно внимание на археологическите контексти, съоръжения и следи от ритуални практики на светилищата, както и елементите на свещеното пространство.[24]

През 2008 г., след дълъг период на проучване, е публикуван томът „Тракийско светилище при Бабяк и неговата археологическа среда”[25]. Обектът, намиращ се на вр. Бабяшка чука, община Белица, е едно от най-дълго проучваните светилища в Западните Родопи, а и въобще на територията на България. За общо над 10 археологически сезона, проведени до сега, са разкрити много и разнообразни археологически ситуации и материали, които допринасят за по-пълното изясняване на характера на култовите практики през І хил. пр. Хр. Изключителното разнообразие от открити на обекта находки и прецизно документираната археологическа стратиграфия на културните напластявания, са в основата на по-доброто уточняване и определяне на хронологията и на други подобни планински обекти. Най-ранните следи от посещаването на светилището при с. Бабяк, според неговите изследователи, се отнасят към края на бронзовата епоха (ХІІ-ХІ в. пр. Хр.).[26] Установени са два разцвета на култовото място. Първият към втората половина на ранножелязната епоха (края на ІХ/VІІІ-VІ в. пр. Хр.), а вторият през късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр.) и особено през ІІІ-І в. пр. Хр. След прекъсване на култовата дейност в І в. светилището отново е в разцвет. Проучвателите му дори предполагат наличието на храм в периода ІІ-ІІІ в. Открито е голямото количество от римски монети, датиращи от ІІІ и ІV в. Дейността на светилището прекъсва в началото на V в, което означава, че то е посещавано повече от 14 века.

По по-сложен начин стои въпросът с определянето на значимостта на светилището при Бабяк спрямо другите подобни и синхронни обекти от района на Родопите. На редица обекти като Цепина[27], Алков камък[28] и Острец[29], всичките в Чепинската котловина, а също връх Ком[30], връх Алада[31] и други обекти от Централни и Източни Родопи, са откривани дарове, които са сходни и съпоставими с тези при Бабяк. За съжаление състоянието на проучванията на много от тях не позволява да се направят по-категорични изводи и да се търсят преки аналогии и йерархични взаимоотношения между родопските светилища от разглеждания период.

Обърнато е внимание и на повтаряемостта на някои дарове, както в скалните и планински светилища, така и в ямни светилища, които обособяват отделна група култови обекти. Според изводите, направени от проучвателите, не всички категории предмети присъстват винаги в различните видове светилища, а когато ги има то те са в различно съотношение на различните места.[32]

Направени са и редица изводи по отношение характера на вярванията и почитаните сили на светилището при Бабяк. В резултат на семантичния анализ на откритите дарове и култови практики на обекта, е предположена една чисто тракийска трактовка на почитаните божества. Ролята на женското божество, което се свързва с Великата тракийска богиня – майка, е определена като първостепенна, но също така е засвидетелствано и присъствието на мъжко съпътстващо божество. През римската епоха този синкретизъм е най-виден от откритите следи от храм със статуи на почитаните божества.[33]

В периода 2001-2006 г. на територията на Община Велинград са проведени няколко сезона разкопки на археологически обект „Св. Пророк Илия”[34], който е определен от проучвателя като светилище от късножелязната епоха. Откритите находки и съоръжения кореспондират с материалите от светилището на вр. Бабяк и с други светилища, разположени на територията на Чепинското корито. Последното[35] е определяно нееднократно в литературата[36] като център на тракийския царско-жречески род – бесите, за които се знае, че са жреци предсказатели в прорицалището на Дионис[37].

От 2008 г. до 2011 г. в Чепинско (Северозападни Родопи) се провеждат редовно теренни археологически експедиции и разкопки на планински светилища[38]. Регистрирани са и частично са проучени някои нови култови места от този тип. Сред тях са два нови обекта, намиращи се в рида Алабак, в местността Славеева скала и в местността Марина черква.

През лятото на 2011 година продължиха проучванията[39] на планинското светилище при с. Долно Дряново, Община Гърмен. Резултатите от тях ще допринесат за попълване на данните за характера на култовите практики и обреди на този тип обекти в района на Чеч.

С важно значение в историографските занимания, отнасящи се до проблемите на планинските светилища в Западните Родопи, е проблемът с пътната мрежа и нейното разпространение и развитие. По този начин възниква и проблематиката за връзката „светилище-пътна артерия”[40]. Темата за пътищата[41] е разглеждана многократно през годините. Въз основа на откриваните антични археологически обекти, както и на находки и пътни съоръжения от по-късни периоди (мостове, пътни настилки и пр.), са правени множество опити да се определят трасетата, по които са се осъществявали контактите между населението от долината на Места[42] и Горна Марица[43]. Контакти между тези два ареала са установени по археологически път поне от средата на V в. пр. Хр. и по-късно.[44] С регистрацията и проучванията на отделни „свети места” в двата региона са направени стъпки в посока уточняване и допълване на картината за развитието на тракийските култови практики в Западните Родопи през І хил. пр. Хр.[45] По този начин са поставени редица важни проблеми, осветляващи взаимовръзките между гърци и траки и по-точно между населението от долината на р. Марица и Егейското крайбрежие[46].

ІІ. Култови практики и дарове на планинските светилища в Западните Родопи

В няколко обобщаващи статии, публикувани през 90-те години, са разгледани проблемите на селищната система в Западните Родопи, включваща култовите обекти – планински, скални[47] и ямни светилища и комплекси[48], плоски и могилни некрополи[49] и пр. Според проучвателите, обобщаването, интерпретацията и представянето на откритите при проучването на отделни обекти материали са ключът към по-пълното разбиране на тази проблематика[50].

С напредването на археологическите проучвания в Западните Родопи са забелязани отделни общи закономерности при култовите практики в различни планински светилища. На отделни обекти (например на Острец, Бабяк, Славеева скала и др.) е регистриран обред на разхвърляне, разтрошаване и поставяне (депониране) на керамични фрагменти, и по-рядко на цели съдове, върху и между скали, скални вдлъбнатини и каменни струпвания[51]. За Западните Родопи този обред може да се проследи още от късната бронзова епоха и в продължение на цялото І хил. пр. Хр[52].

Според данните от археологическите разкопки, материалите на планинските светилища датират от различни епохи. Най-често началото на функционирането им се поставя през късната бронзова епоха[53] с континюитет през ранножелязната епоха [54]. Остава открит въпросът за наличието на културни пластове от ранната и средната бронзова епоха на планинските светилища от Западните Родопи. Останалите исторически епохи са представени на почти всички обекти.

По отношение на керамиката, представена на обектите, е установено, че през късната бронзова епоха в обредните практики са използвани съдове предимно с геометрични соларни знаци, докато през късната желязна епоха преобладава керамиката правена на ръка с украса от релефни ленти. От откритата керамика на колело се долавя известен консерватизъм при избора на керамични дарове – много рядко, почти по изключение се срещат и вносни съдове. За района на Северозападните Родопи като характерен локален белег е установено наличието предимно на тракийска култова керамика, известна още като керамика тип „Цепина” (или бивша група „Цепина”)[55].

Заедно с керамиката на планинските светилища се откриват значитен брой предмети и находки от различен характер – оръжия, накити и култови предмети. Преобладават предмети с култово предназначение – антропо- и зооморфни фигурки, амулети, миниатюри на предмети, глинени и каменни олтари, каменни депа, речни камъни. Друга група дарове се обособява от предмети, свързани със селското стопанство и обработката на плодове – сърпове, ножове, хромели и пр. Домашният бит и занаяти са представени от находките от тежести за стан и прешлени за вретено. Липсата на разнообразие сред тежестите[56] може да се обясни с обработката и производството основно на вълна, която е типична за планинците траки. Някои от откритите прешлени за вретено (Бабяк) не са пробити, което показва, че те имат нефункционално значение и вероятно са имитации на самите предмети.[57] Накитите и предметите от метал, свързани с облеклото – фибули, торкви, гривни, и пр., също са често срещани. По-рядко са намирани находки от въоръжение и миньорски оръдия.[58] Голямо е количеството на откритите монети от различни номинали, сечени през дълъг период от време. Повечето образци са добре запазени и са положени в скалните вдлъбнатини, което позволява определянето им като дарове.[59] Добре представени са находките от оброчни плочкии и скулптура[60].

Въз основа на проведените археологически разкопки през 80-те и 90-те години са направени и първите стъпки по посока на по-точното установяване на плана и вътрешната организация на планинските светилища. С археологическите проучвания на светилището при с. Левуново, по долината на р. Струма, става възможно изработването на една работна хипотеза за реконструкция на плана на планинските култови обекти. Резултатите показват, че обектът има тристепенен план – оградна каменна стена, два каменни олтара, изсичания в скалата, големи глинени съдове, останки от глинени олтари, дървени навеси, места за депониране на остатъци от жертвоприношения в ями или каменни струпвания и пр.[61] Изброените елементи, всички заедно или само някои от тях, са определени като постоянни в устройството на други планински светилища в региона.

Настоящият текст е опит да се проследят основните публикации в българската историография по проблема на планинските светилища в Западните Родопи през І хил. пр. Хр. Въпреки всички трудности, които стоят пред едно такова изследване, вече има достатъчно писмени, археологически, епиграфски, нумизматични и други данни, които позволяват да се направят анализи и обобщения по темата. Излагането им в един кратък текст тук, допринася за по-пълното осмисляне и осъзнаване на значението на планинските светилищата в Западните Родопи.

[[1]] Захариев 1973: 1-149; Davies1930: p.230

[[2]] Velkov 1952: 28-36.

[[3]] Домарадски et al. 1999:6 . Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 201.

[[4]] Домарадски 1980: 34.

[[5]] Домарадски 1980: 34. Дерменджиев Вл., П. Вълев и Ст. Калоянов. 1988: 102.

[[6]] Домарадски 1980: 34. Гергова 1980:32-33. Домарадски et al. 1999:73-75.

[[7]] Домарадски 1980: 34. Домарадски et al. 1999: 60-64. Домарадски 1986: 10-23.

[[8]] Димитрова М, А. Гоцев 1990: 37-38; Домарадски et al.1999: 64-73.

[[9]] Домарадски et al. 1999: 15.

[[10]] Пак там.

[[11]] Домарадски 1980: 34. Домарадски 1999:73. Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.

[[12]] Домарадски et al. 1999: 15.

[[13]] Домарадски et al. 1999: 126-136. Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.

[[14]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213, Домарадски et al. 1990: 103, №40.

[[15]] Попконстантинов 1893: 222-227; Батаклиев 1930: 59-72; Гиздова 1990: 79, бел. 1. Арнаудов 1994: 28-29, бел. 52;

[[16]] Domaradzki 1986; Domaradzki 1994; Домарадски 1990; Домарадски et al. 1999; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 199 с цит. лит.

[[17]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 198-199 с цит. лит.

[[18]] Домарадски et al. 1999: 60-75. и Domaradzki 1994: 69-108.

[[19]] Домарадски 1990: 34,35 и сл. Домарадски et al. 1999: 16 с цит. лит.Domaradzki 1986: 89-103; Domaradzki 1994: 69-108 с цит. лит.

[[20]] Найденова 1986: 15-29.

[[21]] Кисьов 1990: 65-66.

[[22]] Марков В., А.Гоцев и А. Янков 2003: 1-108.

[[23]] Марков В., А.Гоцев и А. Янков 2003:25-26.

[[24]] Гоцев 2003: 7-46.

[[25]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 1-257.

[[26]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 190.

[[27]] Гиздова, 1974: 115-125; Гиздова, 1990: 75-80; B.Hänsel, 1976.

[[28]] Панайотов, Гиздова, Колева 1979: 61-62; Домарадски, 1990: 103, №40; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213.

[[29]] Домарадски, 1994: 126-136.

[[30]] Георгиева, 1983: 75-76.

[[31]] Лещаков, 1984: 47-48; Лещаков, 1990: 1-17.

[[32]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 113-114.

[[33]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 117.

[[34]] Катинчарова 2003: 54-56; 2004: 74-75; 2005: 124-125; 2006: 115-116 и 2007: 133-135.

[[35]] Най-често използваната форма е Чепинско корито или Чепинска котловина. За произхода да името виж: Арнаудов 2010: 69-79.

[[36]] Виж примерно Михайлов: 1972: 24; Кисьов 2003: 12.

[[37]] Hdt. 7.111.2: Βησσοὶ δὲ τῶν Σατρέων εἰσὶ οἱ προφητεύοντες τοῦ ἱροῦ.

[[38]] Салкин, Байраков, Халачев 2009: 772-774; Гергова, Салкин, Байраков 2010: 185-188.Салкин, Байраков 2010: 15-22; Байраков 2010: 41-50;

[[39]] Научен ръководител на разкопките, които все още не са приключили е доц. д-р Анелия Божкова от НАИМ-БАН.

[[40]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 225.

[[41]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 203.

[[42]] Делев, Попов 2003: 55; Делев 2003: 296-298.

[[43]] Domaradzka, Archibald 2002: 271-282.

[[44]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 225-226.

[[45]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 202-203.

[[46]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 202.

[[47]] Домарадски 1990: 29-44, Домарадски 1994: 126-136; Domaradzki 1994: 69-108; Домарадски et al. 1999: 15-19, 60-75; Кисьов 1990: 64-69

[[48]] Георгиева 1991: 1-11; Домарадски et al. 1999: 16, бел. 65.

[[49]] Кисьов 1998: 21-26; Кисьов 2002: 137-156.

[[50]] Домарадски 1990: 36; Кисьов 1990: 66.

[[51]] Тонкова 2007: 51-85.

[[52]] Кисьов 1990: 65-66 и цит. лит.; Кисьов 2003: 11.

[[53]] Радунчева 2002: 61-62. Според авторката, в централния и западния дял на Родопите, с малки изключения, организирането на светилища започва едва през късната бронзова епоха. Пак според нея, в източните дялове на планината, датата на основаване на този вид свещени места може да се фиксира през късния енеолит.

[[54]] Гергова 1990: 24. Виж обаче и мнението на: Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 220-221, според които на територията на З. Родопи, само на светилището при Црънча има разкрити материали от къснобронзовата епоха. Материали от късната бронзова епоха са открити и на светилището при Осина: Домарадски et al. 1999: 73-74, Обект 1.

[[55]] Домарадски 1990: 36; Домарадски, 1994: 131 с цит. лит., Георгиева 2003: 159-196; Кисьов 2003: 12.

[[56]] Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 106.

[[57]] Пак там.

[[58]] Домарадски 1990: 36, бел. 39; Кисьов 1990: 66.

[[59]] Кисьов 1990: 67.

[[60]] Панайотов, Гиздова, Колева 1979: 61-62; Домарадски, 1990: 103, №40. Кисьов 1990: 67; Тонкова М., Гоцев Ал. 2008: 213.

[[61]] Domaradzki 1986: 97-101.

Библиография:

Арнаудов 1994: А. Арнаудов. В: Сборник Славиеви гори т. І. Пазарджик с. 28-29

Арнаудов 2010: А. Арнаудов. Произход и значение на името Цепина. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград – Хилядолетната история на Северозападните Родопи”. София. 69-79.

Байраков 2010: Д. Байраков. Скално светилище в м. „Славеева скала”, Велинградско. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград – Хилядолетната история на Северозападните Родопи”. София. 41-49.

Батаклиев 1930: Ив. Батаклиев. Чепино. Специално-географски проучвания. София.

Божкова А., П. Делев 2002: Божкова А., П. Делев. Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София.

Велков 1945/46: И. Велков 1945/1946. Принос към изучаване на бита и религията на старите траки. – ГИБИ, 139-147

Вълчева 2003: Д. Вълчева. Ямно светилище. В: Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 102-124.

Георгиева 1983: Р. Георгиева. Тракийско селище на връх „Ком” в Централните Родопи. – Thracia Antiqua, 65-103.

Георгиева 1991: Р. Георгиева. Обредни ями в Тракия /края на ІІ-І хил. пр. Хр./, Археология ХХХ, 1. 1-11.

Георгиева 2003: Р. Георгиева. Керамиката от ранната желязна епоха в Югозападна България и феноменът „Цепина”. PYRAICHMES. Volume II. Kumanovo.159-196.

Гергова Д. Тракийската древност в Западните Родопи. Сп. Родопи, кн.3, 1980 (32-33);

Гергова, Д. И. Кулов. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Кочан, Благоевградски окръг. – АОР през 1976. С., 1977, 43-45. АОР през 1978. С., 1979, 51-52. АОР през 1981. Михайловград, 1982, 33-34.

Гергова 1990: Д. Гергова. Тракийската култура през ранножелязната епоха в Югозападна България – проучвания и проблеми. В: Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 17-28.

Гергова, Салкин, Байраков 2010: Д. Гергова, А. Салкин, Д. Байраков. Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. АОР през 2009.185-188.

Гиздова 1990: Н. Гиздова. Тракийски обект на крепостта Цепина, Пловдивска област. В: Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 75-80.

Гиздова 1974: Н. Гиздова. Гальшадская керамика крепости Цепины. – Thracia, 3. 115-125.

Детев П. 1969. Преглед на историческите проучвания в северните склонове на Родопите. Родопски сборник. т. ІІ. София. с. 259, 264, 266, 272.

Делев, Попов 2003: П. Делев, Хр. Попов. Античната пътна мрежа в района на Средна Места. В:

Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 55-61.

Делев 2003: П. Делев. Към историческата характеристика на селището при с. Копривлен. В: Копривлен том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София. 296-299.

Дерменджиев Вл., П. Вълев и Ст. Калоянов. 1988.Първична документация и интерпретиране на скалните вдлъбвания в местността “Кози камък”, Западни Родопи. Интердисциплинарни изследвания. ХV, с.102

Димитрова М, А. Гоцев. 1990 г. Разкопки на тракийско светилище в м. „Бабяшка могила” при с. Бабяк, Община Белица. АОР през 1989 г. с.37-38

Домарадски, М. 1980 г. Тракийски култов обект край Сатовча. Родопи №3, с. 34

Домарадски М. Раннотракийска керамика от култов обект в м. Скалето при с. Црънча, Благоевградски окр. Археология кн. 2. 1986. (10-23)

Домарадски, М. и колектив. 1990. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян.

Домарадски М. Светилище на връх Острец при Велинград. 1994. – Славееви гори. Сб. т. І, с.126-136

Домарадски М. и колектив.1999. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. Разкопки и проучвания, кн. 26.

Дончева 2007: И. Дончева. Тракийско светилище при Баткун. В: Societas classica. Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока. В. Търново. с. 167-196 с цит. лит.

Захариев, Ст. 1973. Географико-историко-статистическо-описание на Татар-Пазарджишката кааза. Второ юбилейно фототипно издание. София.

История на България. 1979. т.І. София. С. 44, 45

Катинчарова 2003: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2002 г. София, 54-56.

Катинчарова 2004: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2003 г. София, 74-75.

Катинчарова 2005: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2004 г. София, 124-125.

Катинчарова 2006: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2005 г. София, 115-116.

Катинчарова 2007: Д. Катинчарова. Спасителни археологически разкопки на обект „Св. Пророк Илия” при гр. Велинград. – АОР през 2006 г. София, 133-135.

Кисьов 1982: К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родопите. – Векове, , 2, 52-56

Кисьов 1985: К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родопите. – Векове, ХІV, 2.

Кисьов 1988: К. Кисьов. Разкопки на скално светилище до с. Босилково, Смолянско. АОР през 1987 г. Благоевград. 70.

Кисьов 1987: К. Кисьов. Разкопки на тракийски могилен некропол в землището на с. Борино, Смолянски окръг. АОР през 1986, 107-109.

Кисьов 1990: К. Кисьов. Скални светилища в Родопите и Горнотракийската низина, представени с археологически материали и обекти от Смолянско и Пловдивско. Тракииската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян. 64-74.

Кисьов 1990а: К. Кисьов. Нови данни относно погребалния обичай през късната бронзова епоха в Средните Родопи. ИМЮБ, 16, 41-51.

Кисьов 1992: К. Кисьов. Керамиката от късната бронзова епоха в гробните комплекси от Западните Родопи. – Археология, 2, 1-12.

Кисьов 1998: К. Кисьов. Археологически свидетелства свързани с тракийските култови места и практики в Средните и Западните Родопи в периода края на ІІ-І хил. пр. Хр. – Rhodopica 1998, год. І, кн. 1, Смолян, 21-26.

Кисьов 2002: К. Кисьов. Годишник на АМ-Пловдив, т. ІХ/1, с. 137-156

Кисьов 2003: К. Кисьов. Прорицалището на Дионис. Експедиция – Родопи 2002. 3-32.

Кисьов 2009: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите (ІІ-І хил. пр. Хр.). Пловдив.

Лещаков 1984: К. Лещаков. Сондажни проучвания на връх Алада в Кърджалийски окръг. – Археологически открития и разкопки през 1983, Смолян, 47-48.

Лещаков 1990: К. Лещаков. Украса на къснобронзовата керамика от връх Алада в Източните Родопи. – Археология, 1, 1-17.

Миков 1927: В. Миков. Един шлем от гроб в с. Ковачевица. ГПНБ за 1925 г. [= Сборник Борис Дяконович], 181-186.

Миков 1937: В. Миков. Гробна находка от Горяни. – ИБАИ 11, 207-213.

Миков 1938: В. Миков. Халщадски находки от Държаница, Видинско и Рибново, Неврокопско. – ИБАИ 12, 341-347.

Миков 1940-1941: В. Миков. Разкопки в Родопите. – ГПНБМ, 27, сл.

Мирчев 1977: В. Мирчев. Разкопки на тракийски могилен некропол при с. Любча, Смолянски окръг. – АОР през 1976. С., 1977, 42-43.

Михайлов 1972: Г. Михайлов. Траките. София. 1-318.

Найденова 1986: В. Найденова. Скалните светилища в Тракия Поселищен живот в Тракия. Втори симпозиум 6-9 октомври Ямбол. Ямбол. 15-29

Николов, Масларов 1987: Николов, В. К. Масларов. Древни селища край Елешница. С.

Панайотов, Гиздова, Колева 1979: И. Панайотов, Н. Гиздова, Б. Колева. Разкопки на тракийската крепост в м. „Алков камък” при с. Костандово, Пазарджишки окръг. – В: Археологически открития и разкопки, София, 61-62.

Петрова, Кисьов 1983: Н. Петрова, К. Кисьов. Проучване на тракийските могилни некрополи при селата Борино и с. Грохотно. – АОР през 1982. Плевен, 37.

Попконстантинов Хр. 1893. Писма от Родопите, Писмо ХІІ, Средновековната твърдина Цепена, в.Свобода, бр. 1016 и 1017.

Радунчева 2002: А. Радунчева. Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rhodopica 2002/1-2. Смолян. 59-80.

Салкин, Байраков 2010: Салкин, А., Д. Байраков. Теренна археологическа експедиция – Велинград 2008”. Сб. „Цепина, Чепино, Велинград – хилядолетната история на Северозападните Родопи .23-24 окт. 2008 г., Велинград. 15-22;

Салкин, Байраков, Халачев 2009: Салкин, А., Д. Байраков, И. Халачев. Теренна археологическа експедиция – Велинград 2008”. АОР през 2008. София.772-774.

Тонкова 2007: М. Тонкова. Депа за дарове и дарове от късножелязната епоха от светилището при Бабяк, Западни Родопи. – в: ГНАМ (Годишник на Националния Археологически музей). София. 51-85.

Тонкова М., Гоцев Ал. 2008. Тракийско светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. София. 1-257.

Тончева 1984: Г. Тончева. Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България. – Thracia, 6, 71-93 с цит. лит.

Цветков 1979: Б. Цветков. Тракийско въоръжение от Разлог. МПК, 19, №1, 23-25.

Цончев-Милчев 1959: Д. Цончев, Ат Милчев. Разкопки в чашата на яз. „Батак”. – ИАИ, ХХІІ, 188-190.

Цончев 1959: Д. Цончев. Археологически разкопки в чашата на яз. „Батак”.– Археология, 1959, №3, 83-86.

Цончев 1960: Д. Цончев. Тракийско могилно погребение от Родопите от старожелязната епоха. – Археология, №3, 52-53.

Davies1930: O.Davies. Roman Mines in Europa. London, p.230

Domaradzka, Archibald 2002: L. Domaradzka, Z. Archibald. Excavation and studies. Pracha. 271-282.

Domaradzki 1994: M. Domaradzki.” Les lieux de culte thraces”. Helis III. Part One. Culture and religion in Northeastern Thrace. Sofia. 69-108.

Domaradzki 1986: M. Domaradzki. Sanctuaires thraces du lle-le millenaire av.n.e. – Acta Archaeologica Carpatica, XXV, 89-103.

Gotzev 2005: A. Gotzev. “Contributions to the study of the Thracian cult practices of the 1 st millennium B.S in Western Rhodopes”. The Culture of Thracians and their Neighbors. BAR International Series 1350.

Hänsel, 1976: B. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der unteren Donau (Beiträge für Urund Frühgeschichtliche Archäologie des Mittelmeer Kulrurraumes, XXVII), Bonn.

Tsontchev, 1941: D . Tsonchev. Le sanctuaire thrace près du village de Batkoun. Sofia.

Velkov 1952: I. Velkov. Der Vels im Kultus der Thraker. – In: Festschrift fur R. Egger I. Klagenfurt, 28-36

Димитър Благоев Байраков, редовен докторант

СУ „Св. Климент Охридски” – Исторически факултет

Катедра „Стара история, тракология и средновековна история”

Уредник на отдел „Археология” в ИМ-Велинград

ул. Владо Черноземски № 4

тел. 0359/52591

e-mail: dimitarbayrakov@gmail.com

ПРИЛОЖЕНИЕ №1: Карта на планински светилища в Западните Родопи

2011-02-20T02:57:00.000-08:00

Унищожението на културно-историческото наследство в Чепинско трябва да спре веднага

Димитър Байраков и Асен Салкин - в. "Велинградски Темпо новини" г. 17, бр. 07 (880) от 15-21 февр. 2011

През 2010 г. темата за траките беси и ролята, която те са играли като жреци и прорицатели в прочутото светилище на Дионис често присъстваше в редица национални медии и в научната литература.

Този интерес от дълги години не стихва и се поддържа от откритията на много учени и любители на тракологията. Много от тях вземаха и вземат отношение по проблемите на локализирането на светилището на Дионис, а от там и на племенната територия на бесите. Кръгът обекти “кандидати” за главното светилище на Дионис през древността, сериозно се разшири и обогати.
Интересът към тези проблеми в нашия край беше допълнително провокиран от състоялата се през есента на 2008 г. Първа национална научна конференция, посветена на културното наследство на Чепинския край. Тласък в тази насока дадоха и последвалите я експедиции - международна на голямото тракийско светилище на връх Острец и другите експедиции, провеждани ежегодно от Исторически музей - Велинград.

През 2010 г. археологическите проучвания на голямото тракийско светилище на връх Острец, за втора поредна година, събра екип от специалисти и студенти от България, Полша, Франция, Португалия и други държави. Осъществяването на тези проучвания говори за значително повишаване на интереса към историческото минало на нашия край. Разкопките се провеждат под ръководството на проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН, с участието на археолозите от Исторически музей – Велинград, Асен Салкин и Димитър Байраков. Откритото значително количество керамика от така наречения тип “тракийска култова керамика от група Цепина” и другите интересни артефакти, намерени по време на проучванията, определят светилището на връх Острец като едно от големите тракийски светилища с многовековно запазени ритуални практики поне от 7 в. пр. Хр. до началото на 5 в. сл. Хр.
На съседния връх Голям Острец (Гергевана) също бяха намерени останки от тракийско присъствие, както и останки от раннохристиянска базилика и по-късни църкви, съществували вероятно до 17 в. сл. Хр. и разрушени при масовото приемане на исляма в Чепинско. Едни бъдещи сондажи на връх Голям Острец (Гергевана), биха могли да внесат повече яснота по тези въпроси.
Продължи и една от основните задачи на Исторически музей-Велинград – да издирва и документира нови археологически обекти на територията на Община Велинград. Бяха локализирани и нанесени на археологическата карта на общината 20 нови обекти: 7 надгробни тракийски могили, една обитавана от човека пещера, 7 селища от различни исторически епохи, 2 укрепени тракийски светилища, един некропол, една средновековна църква и антична сграда.
Усилията бяха концентрирани в района на р. Малка Мътница, където в предишните години регистрирахме най-ранното засега заселване в нашия район – 6-5 хилядолетие пр. Хр. или в епохата на средния и късен неолит. Събраната керамика и други артефакти потвърждават активен поселищен живот в тази най-ранна епоха. За настоящата 2011 г. сме предвидили сондажни проучвания за установяване на хронологическите граници на документираното селище. Търсим спонсори, които да подпомогнат изследванията и имаме намерение да кандидатстваме по проект за финансиране на проучванията, реставрацията и консервацията и накрая публикуването на резултатите.
В този район се документираха 6 нови обекта: едно укрепено тракийско светилище, надгробна могила, антична сграда, две селища от късножелязната и римската епохи и селище, в което откриваме следи от живот продължили от 6 хил. пр. Хр. до 18 в. сл. Хр.
Откритите най-ранни материали от неолита са с по-груба изработка от тези в други проучвани от нас обекти в района и един бъдещ археологически сондаж би могъл да изясни дали началото на заселването на Чепинско не е станало в още по-ранни епохи, отколкото се смяташе досега.
При посещение през 2010 г. в “Сухата пещера” (в близост до пещерата “Лепеница”), пещерняци от Федерацията по спелеология – София се натъкнаха на иманярски лагер – желязна стълба, инструменти за копаене, въжета и следи от разкопавани участъци. Това наложи да потърсим съдействието им отново, за да изпратят екип от двама специалисти пещерняци от София и двама от пещерния клуб в Ракитово, които да извършат прецизно картиране на пещерата. Заснемането се осъществи в присъствието на представители на музея и на директора на ИМ-Велинград г-жа Снежана Велева. Нанесени бяха на карта пораженията, извършени от човешка дейност в нея.
Откриха се над 200 фрагмента от керамика, които по наша преценка са от ранножелязната и късножелязната епоха, но не е изключено пещерата да е обитавана още по-рано. Намерените железни предмети - желязна игла за шиене на рибарски мрежи, железни длета, бронзова пластинка с украса, фиксират активно ползване на пещерите за живот до края на I-во хилядолетие пр. Хр. По средата на пещерата има “кладенец”, който е бил затрупан. Иманярите са изчистили част от отвора и са запушили с пясък и пръст входа. По информация от местни хора са откривани и други материали, което ни кара да мислим, че е възможно да е било извършвано ритуално депониране (полагане) на керамика и предмети. Между керамиката отделихме фрагменти от така наречения тип “Цепина” (“тракийска култова керамика”). От Федерацията по спелеология ни беше предоставена и информация и документация за останалите пещери в района, за което им благодарим най-искрено.
Постигнато беше предварително съгласие за организирането през настоящата година на комплексна експедиция от пещерняци и археолози за прецизното документиране и евентуални археологически проучвания на някои от пещерите, за които имаме информация за следи от човешко обитаване и вероятно извършване на ритуални практики.

По сигнал за иманярски набези в м. “Мусталийца” или т.нар. “Калъч борун”, в близост до горски пункт Софандере, организирахме теренен археологически обход. Фиксирахме селища от ранновизантийската епоха и средновековието, две разбити тракийски могили, некропол с разрушени над 200 гроба от римската епоха с трупоизгаряне, разрушена църква от 11-13 в., вътрешните стени на която са били със стенописи от червена и черна украса. На същото място са намирани византийски и венециански монети.
В близост до тези обекти са правени геоложки сондажи, при което се е попадало на рудна жилка и следи по нея от железни шила. Открита е била и шлака и фрагменти от глинени поти, доказателство не само за копаене и добив на руда, но вероятно за топене и отделяне на отделни компоненти от нея (злато и сребро).
Концентрирането на толкова много археологически обекти – селища, некрополи, църкви, следи от активно рудодобиване и вероятно първоначална обработка и селектиране, ни навежда на мисълта за един рудодобивен център или комплекс, който е просъществувал от желязната епоха до 12-13 век. Откриването на няколко такива рударски селища по високите планини на района биха подсказали, че местното тракийско население вероятно спадало към групата на бесите, за които знаем, че освен с жреческа дейност като прорицатели в светилището на Дионис, са се занимавали и с рудодобив. За тях именно се знае, че са били добри рудари и металурзи.
Продължи и проучването на тракийските светилища в района. Беше предвидено продължаване на работата по започнатия през 2009 г. сондаж на скалното светилище в м. Славеева скала. За съжаление тези дейности не се реализираха поради липсата на средства. Въпреки че работата по локализацията и документирането на многобройните тракийски светилища в района продължи и през 2010 г., а чрез редица сондажни проучвания започнахме да акумулираме информация и материали от тях, все още липсват пълни сведения за тяхната структура, предназначение, хронологически граници на тяхното използване и най-вече за ритуалните практики, извършвани там. За съжаление откритите досега тракийски светилища са почти на 100% разрушени и информацията, която получаваме от тях, е непълна.

Продължено беше и проучването на тракийската гробница в м. Станиловец, но отново нямаше възможност проучванията да бъдат довършени. В района около гробницата бяха открити множество разхвърляни наоколо камъни. Някои от тях са преизползвани за строежа на кошари, чиито основи все още се забелязват по терена. Добиването и пренасянето на тези камъни в близост до гробницата ни навеждат на мисълта, че част от тях още в древността са използвани за създаването на укрепено светилище, изградено върху естествена височина. В близост до гробницата открихме иманярски изкопи с каменни струпвания, което означава, че може би са извършвани и ритуални дейности извън гробницата.
Какви са резултатите и изводите от направените от 2008 г. досега археологически проучвания:
1. Активен поселищен живот е имало още през неолита, който е продължил и през следващите исторически епохи.
2. Огромното количество “тракийска култова керамика тип Цепина”, която откриваме концентрирана в Чепинско, заедно с многобройните скални и укрепени светилища, тракийски селища и некрополи, очертават района като един от центровете на тракийското племе беси.
3. Освен с ролята си на прорицатели на бог Дионис, бесите са известни и като добри рудари. Открити са многобройни рудни галерии в района, а вече има и открити следи от шлака и поти, което говори за значителна металургична дейност, която подължава вероятно през следващите епохи. Пример за това е археологическия комплекс в м. Мусталийца, за който имаме данни, че просъществувал поне до 13 в. сл. Хр.
4. Значително количество на раннохристиянски базилики, които са открити в района на Чепинско, съвпада със сведенията, които имаме от по-късните автори, че бесите от непокорни и диви езичници са станали ревностни и послушни християни. Често върху основите на техните базилики са построени по-късни християнски храмове, какъвто най-вероятно е случаят с връх Острец (Гергевана, Св. Георги).
Като предстояща задача за 2011 г. сме си поставили работата по документирането и проучването на културно-историческото наследство в района чрез теренни и редовни археологически експедиции и разкопки. Друга важна цел е реставрирането и експонирането на част от находките от обектите и социализирането на самите археологически обекти, за да се подпомогне по този начин и развитието на културно-историческия туризъм на Чепинския край. За съжаление унищожението на културно-историческите обекти в Чепинско продължава като паралелен процес на нашата дейност и ако то не престане веднага, няма да има какво да бъде регистрирано, документирано и евентуално социализирано.

2011-01-20T00:49:00.000-08:00

СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

Археологически открития и разкопки през 2009. 2010, София, 185-188.

Диана Гергова, Асен Салкин, Димитър Байраков

Въпреки столетния интерес към идентифицирането на прочутото, споменато от Херодот, прорицалище на Дионис, изследванията върху организацията на свещеното пространството и практикуваната обредност в многобройните светилища на бесите са все още недостатьчни. Освен теренните обхождания, изключение са изследванията на светилището на връх Бабяк и получените изключително важни резултати (Тонкова, Гоцев 2008).

На светилището на вр. Острец единствените сондажни проучвания са направени през 1989 г. от ст.н.с. М. Домарадски (1994).

През 2009 г. бе поставено началото на системното изследване на тракийското светилище на връх Острец.

В изследванията, финансирани от Община Велинград и Исторически музей Велинград, проведени в течение на 12 работни дни в края на юли и началото на м. август, участваха доброволците Гру Ларсен Китмито (Осло), Александра Лоурънс (Ню Йорк), Любомир Петров (Ню Йорк), Яна Демирева (Университет Джон Хопкинс), Тодор Герджиков (Пловдив), Пантелей Спасов (София) студенти от Държавния Университет в Жешув ‑ Полша. Техническата документация е на инж. Ат. Каменаров, определянето на монетите е направено от ст. н. с. Б. Божкова и ст. н. с. Б. Русева.

В резултат на дългогодишни иманярски набези голяма част от площта на светилището е безвъзвратно унищожена. Една от задачите на екипа бе разчистването на терена, събирането на огромното количество керамика от унищожените пластове, както и издирването на всички неприбрани от иманярите метални находки на територията на светилището и по склоновете под него. В тази задача огромна помощ ни бе оказана от Директора на Горско стопанство Велинград г-н Гено Пеев.

Връх Острец, с височина 1433 м. е с две кулминации. Върху западната – ориентирана югоизток-северозапад, е разположено тракийското светилище, върху източната – Гергевана, се намират останките от няколко последователни християнски храма, но е откривана и тракийска керамика.

Проучванията през 2009 г. бяха съсредоточени върху най-висока част на западната кулминация на върха, оградена с каменна стена, видима в отделни участъци. В югоизточната част на светилището тя е ориентирана югозапад-североизток и е с хоросан. В останалите запазени участъци е отломен камък. В северозападния край на светилището е засечен малък участък от вероятно по-ранна стена, ориентирана изток-запад. Обхожданията на терена показаха, че по югозападния склон има каменни разсипи, вероятно от също свързани с устройството на светилището, оградни стени. Находки се откриват по склона, извън основното пространство на светилището. Достъпът до него е от югоизток, където най-вероятно е бил и входа на светилището. Под северозападния склон на Острец има воден извор. Общата площ на светилището в най-високата част на възвишението е 60 м (ЮИ-СЗ х 50 м. ЮЗ-СИ).

Проучванията през 2009 година бяха извършени в три основни участъка, с цел да се изясни характера на съоръжението в източната част на светилището, където в резултат на иманярски изкопи е подкопана стена от ломени камъни, както и да се потърсят данни за устройството на светилището и изследват неразрушени участъци.

В северозападната периферия на светилището бяха открити запазен участък от оградната каменна стена, както и неразрушен културен пласт, наситен с голямо количество фрагментирана култова керамика, няколко цели съда – (2 биконични с врязана украса, 1 глинена купа), прешлени за вретено, глинени култови предмети, монети от началото на 3-4 в.

В източната част на светилището след почистването на разбитите каменни стени и разрширяването на площта на проучване, бе установено наличието на правоъгълна сграда, ориентирана югозапад-североизток, с вход на югоизточната стена, с размери 6 х 9 м. и с дебелина на стените от ломени камъни без спойка, с деб. 0.80, 0.70 и 0.60 м. Входът е от югоизток и има добре оформена и запазена североизточна страница. Стените и лежат върху скалния материк. Сградата е била е покрита с керемиди. При входа и бе открит железен ключ. Във вътрешността на сградата бяха открити няколко бронзови монети, отнасящи се към 4 в., както и следи от пожар.

В сондажа северно от сградата бе открита част от каменна дъга, ограждаща от северозапад значителна концентрация на фрагменти тракийска култова керамика, накити и култови предмети. Тук бе открит и железен жезъл, завършващ с две змийски глави. Дръжката на жезъла, която завършва с втулка, е с канелирана украса. Змията, независимо от връзката и с други божества, се приема за безспорен символ на родения от Зевс и Персефона Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан както с тайни нощни, така и с дневни церемонии, когато увенчаните с копър и тополови клонки негови поклонници размахвали във въздуха огромни „червени” змии. (Harrison 1962, 417-419). Жезълът подсказва връзката на светилището с Дионис. Откритата в същия пласт бронзова фибула датира депонирането на даровете в този участък в 2-3 в. Проученият малък участък дава основание да се предположи, че в непосредствена близост до каменната сграда е съществувал участък за депониране на дарове.Проучването му ще продължи през следващия сезон.

При почистването на разбития от иманяри участък, между каменната сграда и източната оградна стена на светилището, бе открит и фрагмент от мраморна оброчна плоча от римската стена.

При разчистването на територията на светилището и по склона, бяха открити бронзови фибули-полуфабрикати от ранножелязната епоха (8-7 в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от зооморфни капаци на преносими глинени олтари с точен паралел в светилището на връх Бабяк (Тонкова, Гоцев 2008, 120-124), сребърен тетробол на Хистиея от І в. пр. Хр., монети на Констанций ІІ (сечени в Никомедия, Константинопол и Тесалоники), на Констанции Гал, Валентиниан (сечени в Сисция през 364-375), Валент, Теодосий І (383-388 - сечени в Хераклея), както и неопроделяеми монети от края на 4 - нач. на 5 в. В ИМ Велинград се съхранява и предадено от граждани желязно умбо покрито с бронз и позлата от 2-3 в.

Археологическите материали и резултатите от първия сезон на проучванията свидетелстват за продължителното функциониране на тракийското светилище от първите столетия на І хил. пр. Хр. до началото на 5 в. Откритите бронзови едноспирални фибули от 8-7 в. Пр. Хр., някои от които вероятен брак, предполагат връзката на светилището с разположен недалеч металообработващ център. Каменната сграда и успоредната на нея югоизточна оградна стена дават основание да се предположи, че принадлежат може би на един от по- късните етапи от преустройството на светилището, вече през римската епоха. Каменната сграда, вероятно храмова постройка, заедно със сградата в светилището от римската епоха при Баткун (Цончев 1944), дава възможност да се предположи наличието на общи принципи в пространствените решения на светилищата на бесите. За това свидетелстват и материалите от предримската епоха. Преносимите олтари, монетите, култовите предмети от Острец показват сходство с основните категории материали, откривани на светилището на връх Бабяк, както и на други тракийски светилища, и предполагат унифицирани ритуални практики. За тракийските традиции и същност на светилището свидетелства и откритата тракийска култова керамика, която, въз основа на откритите на Острец материали, може да се смята, че е продължавала да бъде произвеждана и през началните векове на н. е.

Резултатите от проучванията на тракийското светилище на вр. Острец са една точна илюстрация на сведенията за бесите, оставени от античните автори. Създадено в началните векове на І хил. Пр. Хр., светилището на бесите съхранило ролята си на свещен център и във времето след покоряването им от римляните. С мисията на Никита Ремесиански и масовото кръщение на планинците през 5 век, бесите – жреци и воини, се превърнали се в едни от най- ревностните привърженици на учението на Христа. Именно тогава те пренесли своите свещенодействия на североизточната кулминация на Острец, наричана Гергевана, където са идентифицирани останки от раннохристиянска базилика и средновековни църкви. Мраморни декоративни фрагменти от украсата им са откривани и по склоновете на върха и по време на експедицията нови декоративни фрагменти бяха прибрани във фонда на музея.

Домарадски М, 1994. Светилище на връх Острец при Велинград В: Славиеви гори, Сборник, т.

І, Пазарджик, 126-136

Тонкова M., Гоцев Ал. 2008. Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа сре-

да. София

Цончев Д. 1944 г. Баткун. - Известия на историческото дружество, т.ХІХ-ХХ, 10-15

Harrison E. 1962. Prole gomena t o the St udy of Gree k Reli gion. London.

2009-12-04T14:22:00.000-08:00

За траките беси, светилището на бог Дионис край Велинград и култовата керамика тип Цепина.

Димитър Байраков - уредник фонд "Археология" в Исторически музей-Велинград. Магистър по културология в СУ "Св. Климент Охридски" (2003 г.) и магистър по "Защита на културното и историческо наследство на Р. България" в СВУБИТ (2009 г.). Участник в международни и национални научни конференции и още много други.

Тракия и траките, като неделима част от историята на българските земи, винаги са вълнували и продължава да вълнуват умовете и въображението на учените историци, археолози, културолози, но и на всички хора, интересуващи се от история. В историографията отдавна са установени имената на отделни тракийски народи, на цели родове, на владетели, на видни аристократи и жреци, а също и имената на много реки, градове и планини. Макар тракийският език да не е запазен в своята цялост, отделни наименования се запазват и в съвремения български език.

Може би най-проучената територия от древните тракийски земи е тази на одрисите. От Тукидит знаем, че Терес „пръв създал силно царство за одрисите върху по-значителната част от останалата Тракия”. Според някои автори това говори за съществуване на Одриска държава и преди Терес. Последният успял да се възползва от сложната политическа обстановка в Тракия и в началото на V в. пр. Хр. създал силно Одриско царство. Тукидит споменава, че през втората половина на V в. пр. Хр. владенията на одрисите се простирали между устията на реките Нестос и Истрос. Все пак съмнително остава, до колко одрисите са имали реална власт по долината на Стримон, във високите планински части на Родопите и в Северозапада, където трибалите никога не били подчинени. Известни са също така и отделни моменти от историята и култовете на гети и, но единствено бесите, царско-жречески род от сатрите, си съперничат по популярност и слава с одрисите.

Може би най-интригуващо е описанието, което специално им прави Херодотвъв връзка със похода на персийския цар Ксеркс срещу елините. Бесите се отнесли с пренебрежение към персите и единствени не им изпратили земя и вода, като по този начин отказали да признаят тяхното върховенство и да им се подчинят.

Ето какво пише самият Херодот в своята „История”:

“Сатрите, доколкото знам, още не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис; прорицалището се намира в най-високата част на планината; измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите, жрица дава прорицанията точно като в Делфи – няма нищо по-различно.”

Няколко века по-късно във връзка с похода на римския пълководец Марк Крас към Тракия и Мизия, римският автор Дион Касий /150-235 г./ споменава бесите във връзка с отнетото от тях светилище на Дионис, което било дадено на одрисите. Този чисто политически акт едва не коства загубата на цялата Тракия, която е увлечена във въстание, водено от беския жрец Вологез, който първо победил и убил одриския цар Раскипор (сина на Котис), а после, само с името си на жрец, отнел войската на чичо му (Реметалк) и го принудил да бяга. След кървавото потушаване на въстанието, бесите все по-рядко се споменават в изворите.

Присъствието на траките в древните извори е значително на фона на други съседни народи, с които елините са в контакт. Интересът към тях датира още от късната бронзова епоха без прекъсване. Траките имат шанса да са обект на повишено внимание и съответно да бъдат описвани през всички времена – от Омир, до неоплатониците и съответно от византийските писатели, поне до ХІІ в. И докато тракийските крайбрежия, около елинските градове са обект на наблюдения още от древността, а днес са най-добре проучени в археологическо отношение от всички останали райони, не така стоят нещата с вътрешността на Тракия.

Поради липсата на достатъчно систематизирани и подробни данни, не достатъчно изяснено е как траките от вътрешността си взаимодействат с елините и с народите от Източното Средиземноморие. Още повече, че траките не са ни оставили описания на собствените си ритуали, първо защото те са мистерия, която трябва да се опазва от непосветените и второ, защото езикът им е свещен и не бива да бъде изписван. В редките случаи, в които е има запис на тракийски, това е направено с гръцки или латински букви, но записаното остава обвито в неяснота и скрито за нас. Поради това е нужно да се преосмислят отново много от данните, с които разполагаме както от елинските наблюдатели на тракийската древност, така и от археологическите проучвания.

От тази позиция много интересен и перспективен за изследване изглежда района на Северозападните Родопи, който продължава да бъде сравнително по-слабо проучен от археолозите, в сравнение с други части от древна Тракия. Не достатъчно изяснени са въпросите около ролята, която са играели в древността тези вътрешно-тракийски земи както по отношение на търговията с околните племена и народи, така и при преноса на идеи от и към тях. Едни от първите изследователи на Западните Родопите, каквито са Стефан Захариев, Полихроний Сирку и Стефан Веркович, свързват този район и в частност Чепинската котловина с тракийския царско-жречески род на бесите. Техните изводи са разширени и допълнени от чешкия историк Константин Иречек, от Гаврил Кацаров и много други. През следващите десетилетия на 20 век, голям принос в проучванията свързани със траките беси от района на Западните Родопи правят автори като В. Миков, Д. Цончев, А. Милчев, М. Домарадски, Н. Гиздова, А. Шопова и много други.

Освен изключителни войни, бесите били и силно религиозен народ, почитащ вечно възраждащия се единствен бог – Слънцето. Тази почит археологически е засвидетелствана в множество керамични фрагменти и няколко цели съда, открити в миналото на територията на Чепинско и в други райони из Родопите. Керамиката е с украса от различни геометрични фигури и соларни (слънчеви) знаци, сред които са свастиката, спиралата, фалосът, а също и отделни човешки фигури и цели процесии, изобразяващи отделни обредни практики. Вероятно тези послания са свързани с обредните практики на траки-орфици, изповядващи култа към тракийския бог Дионис в неговия слънчев образ. Понеже е открита за пръв път на крепостта Цепина (Чепинско), тя носи названието „тракийска култова керамика от група Цепина”. Може съвсем спокойно да се каже, че тази керамика е един от основните отличителни белези на материалната и духовна култура на жреците на бога Слънце – траките беси. Датировката на тази керамика все още е спорна, но все повече се налага мнението, че тя е значително по-късна, отколкото първоначално се предполагаше. С известна предпазливост може да предположим, че керамика Цепина се произвежда от VІ в. Пр. Хр. насетне, като употребата и е сигурно засвидетелствано за ІІІ-ІІ в. Пр. Хр. Това е и времето, в което, в следствие на нарасналата политическа и икономическа власт на тракийските владетели, тракийския орфизъм видимо започва да се „оповестява” и излиза от тайните мистични общества на посветените аристократи, за да придобие по-широко разпространение.

Явно е, че тези съдове така богато украсени с множество слънчеви символи, които дори следват определена иконография, са използвани за целите на слънчев култ. Този култ е свързан с бог, чието име не е записано на тракийски, но както вече стана ясно, траките са имали късмета да бъдат съседи с елините и да попаднат в тяхното полезрение. Според Херодот, траките почитали Арес, Дионис и Артемида, а отделно от народа, царете почитали Хермес. Не е ясно дали при бесите се следва подобна последователност при подредбата на божествата, но може да се предположи, че керамиката тип Цепина, която се намира в големи количества из различни обекти, е продукт на масова мистериален култ към бог с изявени соларни черти. Този бог е познат на елините чрез неговия превод-означение като Дионис и е възприеман като оргически бог на виното, на веселието, но и на обсебеността и на екстаза.

И действително, в последните няколко години в района на Чепинско (Велинград), екип от учени (от различни сфери на науката) започна да документира и проучва редица светилища, селища, надгробни могили и дори зидани гробници, които изследователите свързват с тези толкова загадъчни и непокорни тракийски жреци и войни.

От 2008 г. археолозите от Исторически музей-Велинград започнаха системни теренни експедиции, сондажи и редовни разкопки със задачата, да се създаде една прецизна археологическа карта на Велинградска община. През 2009 година усилията продължиха в тази насока и обхватът на работа се разшири. Започнаха редовни разкопки с участието на полски студенти и доброволци от няколко държави на тракийското светилище намиращо се на връх Острец. Проучвания бяха извършени и на още няколко тракийски обекта сред които скалното светилище в м. Славеева скала и тракийската могила със зидана гробница в нея в м. Станиловец. Предстоят разкопки на още няколко обекта, сред които са тракийското укрепено светилище в м. Калето и скалното светилище в м. Марина черква. Резултатите от тези дейности се публикуват в специални сборници и статии посветени на културното наследство на региона, а също така и в интернет сайтове.

Въпреки труднопроходимия терен, откритите нови археологически обекти – скални тракийски светилища, хоризонтални минни галерии, големи селища с каменни жилища, некрополи, могили, визират силно тракийско присъствие през късножелязната и римска епохи, което определя тракийското племе беси не само като жреци на бог Дионис, но и като силно свързани с добива на метал (включително злато и сребро) и търговия със съседните тракийски племена, с елините и по-късно с римляните.

Изводите от проучванията, показват категорично, че в Чепинско и по северните и западните склонове на Родопите се развива и утвърждава една специфична материална и духовна култура, която има своите отлики от останалите части на Тракия, но която е неделима част от общите процеси в региона на Източното Средиземноморие.

По време на провелата се във Велинград кръгла маса, под мотото „Музеи и културен туризъм”, се зароди идеята Община Велинград и Исторически музей-Велинград, да кандидатстват по европейски програми за развитие на културния туризъм, който да превърнат някои от най-значимите археологическите обекти в региона в туристически атракции. Предвижда се тяхното пълно проучване, реставриране и експониране, както и изграждане на необходимата инфраструктура, за да станат обектите достъпни за туристите.

Освен това ИМ-Велинград предвижда, да се създаде археологическа експозиция в сградата на музея, която по един модерен и атрактивен начин, да запознае обществеността и гостите на града с културно-историческото минало на Чепинския край.

2009-12-03T11:20:00.000-08:00

Rock sanctuary (“sacred territory”) in the “Slaveevi skali”area – Western Rhodope

Dimitar Bayrakov

Master of Cultural Science at the Faculty of Philosophy, “St.Kliment Ohridski” University, Sofia

The area of ”Slaveevi skali” is situated 6 kilometers west from the town of Velingrad in the mountain side Alabak (Western Rhodope). The ground rock research1 revealed that in most of the rocks there are traces of cuts with various shape and size that are a result from human activity. They are found on a large area that is spread west up to the peak of Samara (1359m) and its range is about 400 dka.

The rock cuts in this location can be considered as religious devices that are well known types2 from the science resources:

1. Altars of sacrifice (pits) with round or rectangular shape and low relief, which diameter varies from a few centimeters to tenths of centimeters. Such type of rock cut devices are often found in the area and their number is hard to be determined. They are located both in groups and also independently on separate rocks. The devices are cut horizontally and are often connected among each other with a furrow.

2. Horizontally cut pools of sacrifice with low relief, which width varies from 0.70 m to 1.20 m, length up to 2.20 m and depth from 0.20 m to 0.75 m.

3. Small pits with low relief and a diameter of about 0.10 m, which probably were used as a base foundation of the wooden construction3

4. Horizontally cut beehive-like niches with low relief.

The combination of huge horizontally cut pools of sacrifice with smaller pits (with round or rectangular shape) gives us the right to search for a particular relationship among them. It is probable that the smaller pits were used in sacrifices with smaller animals, whereas the pools of sacrifice were used for bigger ceremonies4. Also it is probable that all types of devices were used at the same time for a single rite5.

At one of the many research trips to the rocky area “Slaveevi skali” , that I made while studying the ground, I encountered a section on the ground surface where a huge number of ceramic pottery as well as many clay spoons are found.

The archeological material dates back from the late Bronze Age and from the early Iron Age6 and is consisted mostly of crushed ceramic pottery with various size, shape and decoration. The structure of the ceramics is rough and in most of the pots consists of many mixtures that are still to be identified. Most of the fragments are not properly fired and that can be seen from the dark strip all along their profile.

Having in mind the well known conservatism when it comes to ceramic decoration, which is typical of that area7, and having in mind the lack of wholesome researches on the ceramics from the region of Western Rhodope we could not say more for the time being without taking the risk of mistaking8.
In fact the total listing, geographic locating and thorough studying of all the religious devices in the area are a hard task to perform at this stage of the research. Probably if a longer research9 is held with the participation of a team of experts in different fields using the interdisciplinary method10 as a leading one in their work, the bases of the current thesis would be confirmed, supplemented or even rejected11.

Still, if we take into consideration the presence of such a great number of cuts in the rocks located in the area, in contrast to the other region, the types of religious devices, their orientation to one of the solar directions resulting in drawing conclusion of the type of rite, which can be defined as solar-like12 and last but not least the duration of their use13 we can conclude that we encountered an ancient religious complex14. This is the “sacred territory15” that used to have the function of a religious centre in the area (Western Rhodope and more precisely the region of the Chepinska valley). The confidence to claim the area a “ritual and religious centre16” give us the archeological materials in the neighbourhood, some of which have been an object of research for tenths of years17, and others (still not published) could become a matter of further studies, aiming to define and reveal the relationships which existed among the different objects of rite in this region in the area of Thrace and their attitude towards the “sacred territory” ( the sacred complex) in the Slaveevi skali area.

Notes:

1 The ground rock research in the Slaveevi skali area had been made by me during the years 2002-2003. It helped me for the defence of my thesis “Rock sanctuaries in the Western Rhodopes” at the department of Cultural Studies and the Faculty of Philosophy at the University of Sofia “Kliment Ohridski”, Sofia, July, 2003.

2 Petkova I. 2001: 35

3 Fol V. 2000: 161; Fol V. 1993: 58

4 Petkova I. 2001: 36

5 Fol V. 1993: 47; Bunov P. 1988: 76

6 I hereby would like to thank Mrs. Maya Avramova and Valeria Pholl, who helped me with the listing and dating of the ceramics in the Slaveevi skali area.

7 Leshtakov Kr. 1990. 1: 1-17

8 Hänsel B. 1976. V. ІІ.; Bonev. Al. 1988: 103

9 Domaradski М. 1980. № 2: 28-31

10 Fol V. 2000: 151

11 See bewol

12 Gocheva Zl. 1988: 151

13 Fol V. 2000: 11-17

14 Bunov P. 1988: 74-77

15 Francovich G. 1990.

16 Bayburin А. 1983; Bunov P. 1988: 74-77; Domaradski М. 1988: 93; Marazovв Iv. 1984. № 3: 21; Fol V. 2001: 845

17 Domaradski М. 1994: 126-136; Gizdova N. 1990: 75-81; Arnaudov Al. 1994: 29-30

Biblography:

Arnaudov Al. 1994. From the past of Western Rodopi. Slaveevi gori. т. І.: 29-30 (in bulgarian)

Bonev. Al. 1988. Some archeological monuments from the thracian land, dealing with the astral rites in the prehistoric period. – Interdisciplinary researches XV: 103 (in bulgarian)

Bunov P. 1988. Tracian religious monuments over the town of Kotel. Centuries. (in bulgarian)

Domaradski М. 1980. Area research as a method of archeological research. МPК. № 2: 28-31 (in bulgarian)

Domaradski М. 1988. Types of Thracian sanctuaries. Interdisciplinary researches. (in bulgarian)

Domaradski М. 1994. Sanctuary on the peak of Ostretz near the town of Velingrad. – Slaveevi gori. т. І. : 126-136 (in bulgarian)

Francovich G. 1990. Santuari e tombe rupestri dell’antica Frigia e un’indagine sulle tombe della Licia. V. I (text), v. II (tavole). L’Erma di Bretschneider , Roma.

Gizdova N. 1990. Thracian object at the fortress of Cepina. – Tracian culture in Rodopi and upper river valley of Marica river, Mesta river, struma river.Smolian.: 75-81 (in bulgarian)

Gocheva Zl. 1988. Orientation of religious Thracian buildings. (in bulgarian)

Leshtakov Kr. 1990. Decoration of ceramics of the peak of Allada in Eastern Rodopi dating from the late Bronze Age. – Archeology. 1: 1-17 (in bulgarian)

Marazovв Iv. 1984. Art mix in ancient periods in mythological and religious context. Art.. № 3: 21 (in bulgarian)

Petkova I. 2001. Sacrificial altar types in the region of the kingdom temple Perperek. – Perperek I.: 35 (in bulgarian)

Fol V. 1993. The rock, the horse and the fire. Sofia. (in bulgarian)

Fol V. 2000. Huge and rock cut monuments in Ancient Thrace. Sofia. (in bulgarian)

Fol V. 2001. Perperek I. Sofia. (in bulgarian)

Hänsel B. 1976. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der unteren Donau (Beiträge für Urund Frühgeschichtliche Archäologie des Mittelmeer Kulrurraumes, XXVII), Bonn

2008-12-23T09:45:00.000-08:00

Противодействие на иманярството. Що е то?

Когато засягаме проблема за противодействието на иманярството и незаконния трафик на културни ценности сме длъжни да направим няколко разяснения относно характера на тази проблематиката. Първо е необходимо да се определи какво се влага в термина „иманярство”, който толкова често се използва както от медиите така и в разговорния език и второ, необходимо е да се определи връзката на иманярите, респективно иманярството и незаконния трафик на културни ценности. И ако първото звучи съвсем разбираемо и като че ли не се нуждае от много разяснения поради широката употреба на термина „иманяр” – „иманярство”, то втория аспект на проблема, а именно този свързан с „трафика”, се нуждае от по-обстоен анализ.

Според сайта „Уикипедия” иманярството е „противозаконна дейност, извършвана от лица, наричани "иманяри", с цел лично облагодетелстване чрез нелегално добиване, продажба или препродажба на открити археологически експонати и ценности с колекционерска стойност. Иманярството в България е особено силно развито. В края на 20в. например редица тракийски могили са тайно разкопани, а находките - изнесени за продажба в други страни. Унищожаването на културно-историческото наследство на България постепенно се превръща в предмет на обществена дискусия. Липсата на строги и организирани от държавата мерки за спиране на злоупотребата с историческите ценности на територията на Република България, въпреки множеството изказани мнения на учени (например Божидар Димитров и Николай Овчаров) в тази насока, дава повод в средствата за масова информация да се говори за "иманярска мафия", с която са свързани представители на изпълнителната и законодателната власт в страната.”

На същото място в интернет бихме могли да срещнем и следното определение-етимология на думата иманярство:

„Проблемите на иманярството и Съкровището представлява ценни и редки предмети, изработени от злато, сребро и скъпоценни камъни, които в повечето случаи са заровени под земята или скрити по някакъв друг способ. Съкровищата биват откривани при археологически разкопки. Има и любители златотърсачи, които се опитват да ги откриват с метални детектори. Стойността на съкровището се определя от различни фактори като историческата и културната оценка и материалите, от които е съставено.”

Разбира се проблема с иманярството не съществува от вчера. Всъщност той е познат още от най-дълбока древност и няма да е пресилено, ако кажем, че иманярството е една от най-древните професии на земята. Още през V в. пр. Хр. историкът Херодот, който е смятан за бащата на историята в своето едноименно съчинение описва иманярството и пораженията, които то нанася на древните храмове. Интересно е че този проблем винаги е присъствал в световната историография и никога не е губел своята актуалност. В почти всяко сериозно историческо или археологическо съчинение темата за иманярството присъства по един или друг начин. Трябва да имаме в предвид обаче, че за да има интерес към тази проблематика и да бъде описвана дейността на така наречените иманяри и последствията от нея, е необходимо наличието на съзнание у самото общество и стремеж у хората за запазване на тяхното културно наследство. Следователно нужно е културата на населението, което е потърпевшо от иманярските набези за бъде на необходимото ниво, за да се появи и потребност за съхраняване и опазване на „старините”. За съжаление по нашите географски ширини такова съзнание явно много трудно се формира. Корените на това нихилистично отношение към културно-историческото наследство вероятно се намират дълбоко в психиката на Балканското население. За това свидетелства състоянието на паметниците на културата в България, които са едни от най-силно пострадалите в региона. Разбира се този проблем не е само национален и той далеч надхвърля границите на територията на Република България. Но това не е повод за самодоволство, а напротив сигнална лампичка, ако мога така да се изразя за реалното състояние на нещата, както и за това, че за в бъдеще предстои да бъде свършена огромна работа в тази насока, ако искаме въобще да остане някаква културна ценност в страната ни.

Може би не пръв, но при всички положения с голяма точност Иван Хаджийски разглежда проблемите свързани с иманярството и ги свързва с народопсихологията на българина. Ето какво казва той в „Психология на нашето иманярство” (1940 г.):

„Субективните условия за иманярските заблуди се крият в нездравата душевна организация на душевноболните иманяри и въ извратяващото действие на иманярския ефект върху виждането, асоциациит и мисле¬нето на поздравите от ТЕХ. От общението ми съ иманяри разбрах, че ТЕ ЧИСТО и просто не виждат нещата такива, каквито са, а привиждат (илюзионуват) в ТЕХ произведенията на собственото си въображение.”

И продължава пак на същото място:

„Начинът на тяхното мислене е най-добър пример за нисшо мислене, изградено върху афекти, сравняване и уподобяване. В това мислене с една лъжа се обосновава друга, с една глупост втора.”

Освен дълбоките психо-социални характеристики, които Иван Хаджийски прави по отношение на хората занимаващи се с това „опропастяващо семейства” както сам той го нарича действие, заслуга на автора е изключително точната му оценка на мудността на държавните институции и тяхната слаба заинтересованост към този социален феномен, както и пасивността на самото общество. За това може би той започва статията си с думите:

„Но не е ли злоупотреба с вниманието на читателя занимаването ни с дейността на тези хора, особно в този момент, когато светът се обръща с главата надолу, когато държави изчезват от лицето на земята, като докоснати сапунени мехури; когато многотонни бомби превръщат довчера цветущи градове в купища развалини, а жи¬телите им в кървава кайма ?
Макар и това да не е един от най-належащите днес въпроси, все пак тъкмо сега, когато през грохота на събитията се търси обществен изход от неуредиците на днешния свет, ние требва да се спрем на десетки хилядите хора у нас, които търсят пътя на личнoто разрешение на въпроса за богатство и бедност, и то по един толкова лумпенизуващ начин, че същият не издържа критиката дори на обикновеното еснафско опортюнистично благоразумие.”

Още по-силно и въздействащо би трябвало да действат тези думи в днешно време. Въпросът е дали обаче обществото е узряло за идеята, че е необходимо не просто държавата да вземе някакви мерки, а самото то да се събуди и да осъзнае, че без културно наследство, няма и национална идентичност.

Мерки за противодействието срещу иманярството са разглеждани многократно в нормативното устройство на Следосвобожденска България. Редица стратегии са приемани и след това отхвърляни в зависимост от политическата конюктура. Много положителни неща са свършени, а вероятно се вършат и в момента, но от цялостната картина на дейността на държавните институции отговорни по проблемите за опазване на културното наследство в България се вижда, че липсва приемственост. Добри практики са зачерквани по идеологически причини и всичко е почвало така да се каже от нулата. Това няма как да не окаже влияние и върху самото общество, което като вижда, че липсва възмездие за нарушителите и или се хваща за лопатата и почва да руши, за да припечели или просто равнодушно свива рамене и отминава нататък...

Според сега действащия „Закон за паметниците на културата и музеите” паметник на културата е всяко движимо или недвижимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. (чл.3) А паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата...(чл. 2)

Само за сведение въпросният закон е обнародван на 11 април 1969 година и от тогава на сетне е претърпял множество поправки. Намирам за безсмислена загуба на време да коментирам слабостите на закона, който може и да е бил добър за времето си, но това време отдавна е изминало.

С промяната в обществено-политическата обстановка в целия свят и в частност в България се налагат нови реалности, които изискват актуализация на инструментите, които защитават културното наследство. За съжаление обаче трябва да отбележим, че докато тези актуализации се бавят, споменатото по-горе културно наследство „изтича” към държави, които не само имат нужното законодателство, за да бранят собственото си наследство, респективно идентичност, но и нямат нищо против да придобиват ново такова.

Още от времето на Пизистрат (VІ в. пр. Хр.) в Древна Елада е имало политическа воля и съзнание, слабостите на елинската култура-поведение да бъдат преодолявани за сметка на съседните култури. Именно тогава Ономакрит записва за първи път Омировата „Илиада” и с това полага началото на реформата в гръцкото разбиране за културно и политическо надмощие над останалите варвари.

Днес у нас българите се е загнездило самодоволното чувство, че България е люлка на много цивилизации, че ние сме държава, която може да съперничи на такива колоси като Италия и Гърция, Египет и държавите от Изтока. За това имат вина и медиите и „медийните учени”, които на всяка цена търсят сензационното, а оставят чистата наука и нейните проблеми на заден план. А именно от проблемите на културното наследство трябва да се започне, защото утре няма да има какво да бъде опазвано, няма да има нужда и от закон за противодействие на иманярите, няма да има нужда може би и от държава. И тогава можем да се сърдим сами на себе си, ако утре никой не помни нищо за нас!